Роден е в град [[Шумен]] на 12 април [[1900]] г. Син е на българския офицер [[Димитър Каданов (военен деец)|Димитър Каданов]], командвал артилерията на III-та българска армия през [[Балканска война|Балканската война]]{{източник|}}. Майка му, също руска възпитаничка, е учителка. Завършва гимназия в Шумен и следва два семестъра философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Медицина учи най-напред в [[Прага]], а след това във [[Вюрцбург]], където се дипломира през [[1925]] г. с експериментално-морфологична дисертация и защитава докторат. Веднага след завършването си е назначен за асистент в Института по анатомия и хистология във Вюрцбург, където работи осем години. Независимо от изключително натоварената му преподавателска работа, той се занимава интензивно и с научноизследователска дейност и за този период публикува двадесет труда. С тях той се изявява като многообещаващ изследовател от школата на именитите анатоми Браус, Щьор младши и Петерсен. Младият учен ръководи самостоятелно упражненията на II-ри секционен курс медици, който включва съдове и нерви и на III-ти секционен курс медици - топографска [[анатомия]]. В продължение на четири години чете лекции във Вюрцбург по анатомия на студенти стоматолози и участва в няколко международни конгреса с доклади.
През [[1933]] година като чужденец и заради прогресивните си убеждения е принуден да напусне [[Германия]]. Следващата година той се завръща в родината си. Четири години работи като лекар в Софийска първостепенна болница и една година преподава анатомия в [[Национална художествена академия|Художествената академия]]. През [[1939]] г. е избран за редовен доцент към Катедрата по анатомия при Медицинския факултет на Софийския университет, през [[1942]] - за професор, а през [[1945]] г. - за редовен професор, завеждащ катедрата до [[1965]] година.
