Анагарика Дхармапала: Разлика между версии

м
редакция без резюме
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
'''Анагарика Дхармапала''' (1864-1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в [[Индия]], национален герой на [[Шри Ланка]]. През [[1960]] г. е учреден държавен празник в негова чест. Роден е в [[Коломбо]] (столицата на тогавашен [[Цейлон]]) в семейство на синегалски будисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски мисии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с [[Елена Блаватска]]. През 1881 г. участва в тържественото ѝ посрещане на острова. Участва активно на Световния парламент на религиите в Чикаго през [[1893]] г., като изнася основните доклади от Индия по теософия и будизъм, получава световно признание заедно с [[Вивекананда]] – представител на хиндуизма.
 
Изучаването на будизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в АнагараАнагарика убеждението за вредата от дейността на християнските мисии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на будизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. [[Бодхи]]), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император [[Ашока]] в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в [[Калкута]] при местното отделение на Маха Бодхи (1915-1920).
 
През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина “Буда” и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска.