|
| портрет= Millard_Fillmore.jpg
| ред=13-ти президент на САЩ
| вицепрезидент=няма
| дата1=[[9 юли]] [[1850]]
| дата2=[[4 март]] [[1853]]
| роден-място=[[Съмърхил]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]
| починал-дата=[[8 март]] [[1874]]
| починал-място=[[Бъфало]] , [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]
| жена=[[Абигейл Филмор]] и дъщеря му Мари Абигейл Филмор
| партия=[[Виги]]
}}
'''Милърд Филмор''' ('''{{lang-en|Millard Fillmore''')}}, ([[7 януари]] [[1800]] – [[8 март]] [[1874]]) е тринадесетият ([[9 юли]] [[1850]] – [[4 март]] [[1853]]) [[президент]] на [[Съединени американски щати|САЩ]] и вторият [[вицепрезидент]], който наследява офисадлъжността поради смърт на титуляра. Това е [[Закари Тейлър]], който почива от остро стомашно разстройство. Филмор довършва президентския мандат и впоследствие не е избран отново. Той е последният президент от партията на [[вигите]].
==Биография==
===Младини===
Филмор е роден в изключителна бедност в семейството на Натаниел Филмор и Фийби Милърд , които по това време живеят в [[Съмърхил]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]], той е второто от осем деца и е първороден син. Първоначално постъпва в [[тепавица]], с цел да изучи този занаят – изключително трудно е да се придобие образование в условията на граничните райони. Няколко години по-късно Филмор се мести в Бъфало, Ню Йорк с идеята да продължи своето учене. През [[1823]] година взема изпита си за адвокат и почва практика в Аврора. В [[1828]] е избран да служи в местния парламент. Той си проправя път до върховете на партията на вигите и е избран за кандидат за вицепрезидент на [[Закари Тейлър]]. По това време вече е избран в Камарата на представителите. Смята се, че неизвестният и постигнал всичко сам в живота кандидат ще е допълнение за ветерана т.от войните и собственик на роби южняк.
===Вицепрезидентство===
Въпреки очакванията двамата мъже се сблъскват от съвсем различни позиции по повод на [[робство]]то в новите западни територии, отнети от [[Мексико]] след Американо–МексиканскатаАмерикано–мексиканската война. Тейлър иска новите щати да бъдат свободни, докато Филморс робството в тези щати, сФилмор желаниетоиска да укроти Юга. По негови думи: „Господ ми е свидетел, че аз ненавиждам робството, но то е едно съществуващо зло … и ние трябва да го понасяме и да му дадем правна закрила така все едно е гарантирано от Конституцията”.
Филмор председателства [[Сената]] по време на месеците изнервящ по повод Компромиса от 1850 година. Той не прави публични изявления за ползите от компромиса, но няколко дни преди смъртта Тейлър той му съобщава, че ако се стигне до гласуван той ще подкрепи предложения от [[Хенри Клей]] закон.
==Президентство==
Внезапното издигане на Филмор в длъжността Президентпрезидент през юли 1850 година води до рязка и видима промяна в администрацията. Кабинетът на Тейлър подава оставка и президент Филмор посочва [[Даниел Уебстър]] за държавен секретар, което е реверанс към умерените виги, които подкрепят Компромиса от 1850 година.
Все още е висящ въпросът за признаването на [[Калифорния]] и той предизвиква сериозни и остри дебати с оглед на това дали трябва да се подкрепи или не удължаването на възможността за наличие на робство. По този въпрос няма никакъв прогрес за дълго време.
Клей, силно изтощен, напуска Вашингтон , за да възстанови силите си, като прехвърля правомощията си на сенатор Стивън Дъглас от Илинойс. В това критично положение президентпрезидентът Филмор обяваобявява подкрепата си за Компромиса от 1850 година. На [[6 август]] [[1850]] година той изпраща препоръка до Конгреса, Тексас да бъде възмезден, за да изостави претенциите си към части от [[Ню Мексико]].
Това помага да се спечели подкрепата на много от северните виги от Конгреса и така да се прокара идеята , земите спечелени във войната с [[Мексико]], да бъдат „затворени” за робството.
Ефективната стратегия на Дъглас и натиска , който осъществява Филмор от [[Белия Дом]] дава импулс на движението, което подкрепя Компромиса. Като скъсва ссъс законодателната инициатива на Клей, Дъглас предлага пет отделни закона:
* Признаване на Калифорния за свободен щат;
* Уреждане на спора с Тексас и обезщетяването му;
* Гарантиране на териториалната цялост на Ню Мексико;
* Предоставяне на услугите на държавни служители на робовладелци с цел издирване на избягали роби;
Всяка от тези мерки получава необходимото мнозинство и на 20 септември Филмор ги подписва в закон и Уебстър казва „Сега вече мога да спя нощем”.
Някои от по–крайно настроените северни виги остават непримирими и отказват да простят на Филмор, задето е подписал Законът за избягалите роби. Те са основната причина и Филмор да не спечели номинацията на партията за втори мандат през [[1852]] година.
Години по – къснопо–късно става ясно, че макар и Компромиса да е имал за цел да уреди напрежението около робството, той по – скоропо–скоро е напрегнато примирие.
==Старини==
След завършването на мандата си Филмор се завръща в Бъфало, където има административна длъжност в Университета на Бъфало. Когато партията на вигите се разпада през 50–те години, Филмор отказва да се присъедини към [[Републиканската партия]] и вместо това прз [[1856]] година приема номинацията за президент на партията „Америка или не разбираш нищо”. По време на [[Гражданската война]] той се противопоставя на президента Линкълн и по време на периода на Възстановяването подкрепя президента Джонсън. Той умира на [[8 март]] [[1874]] година от удар.
До момента [[2005]] година Милърд Филмор е последният президент, който не е нито демократ , нито републиканец.
Митът, че Филмор е първият президент сложил вана за къпане в Белия дом възниква след публикуването на подобна информация в хумористичната страница на „Ню Йорк Ивнинг Мейл” през [[1917]] година. По -вярно е, че Филмор като отдаден читател е инициирал създаването на библиотеката на Белия Дом.
{{пост начало}}
| 