Честър Артър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: lt:Chester Arthur
м форматиране: 16x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Президент инфо| име= Честър Артър
| портрет= Chester_Alan_Arthur.jpg
| ред=21-ти президент на САЩ
Ред 10:
| роден-място= [[Феърфийлд]] , [[Вермонт]]
| починал-дата=[[18 ноември]] [[1886]]
| починал-място= [[Ню Йорк Сити]], [[Ню Йорк]]
| жена=[[Елън Луис Херндон Артър]]
| партия= Републиканска
}}
 
''' Честър Артър ''' ({{lang-en|Chester A. Arthur}}) ([[5 октомври]], [[1829]] – [[18 ноември]] [[1886]]), е двадесет и първия ([[19 септември]] [[1881]] – [[4 март]] [[1885]]) [[президент на САЩ]]. Той е членачлен на [[Републиканската партия]] и работи като [[адвокат]], преди да стане 20– я [[вицепрезидент на САЩ]] в администрацията на [[Джеймс Гарфийлд]]. Гарфийлд е прострелян от Шарл Гето, отхвърлен кандидат за държавна служба, на [[2 юли]] [[1881]] г. Гарфийлд умира на 19 септември и Артър става президент като служи до [[1885]] г.
 
Преди да влезе в политиката на национално ниво, Артър е бил началник на митницата в пристанището на Ню Йорк. Той е назначен от президент [[Юлисис Грант]], но е уволнен от наследника на Грант [[Ръдърфорд Хейс]] поради (неверни) подозрения за взимане на [[подкуп]]и и [[корупция]]. Достиженията на неговия мандат е провеждането на реформата на държавната администрация и прокарването на Закона Пендълтън. Артър е запомнен като един от найнай–шлифованите – шлифованите президентпрезиденти, спечелипечели си е прякора „Шефът джентълмен” заради стила си на обличане, изисканите си маниери,, като е бил изключително популярен по времето , когато напуска офиса. Истина е, че не една , а две млади жени, пренебрегвайки думите му, че никога няма да се ожени отново, му правят предложение за брак в деня , когато му свършва мандата. Понякога е бил наричан и „Елегантния Артър” заради обичая му да носи официално облекло. Той сменя панталоните си по няколко пъти на ден и има 80 чифта в гардероба си. Интересното е, че Артър е произнасял средното си име „Алън” с ударение на втората сричка „ал– ЪН”.
 
Артър страда от болестта на Брайт и умира от кръвоизлив в мозъка, като най – вероятно това е свързано с [[хипертония]] – 24 часа след като е намерен в безсъзнание от обслужващата го сестра.
 
Артър страда от болестта на Брайт и умира от кръвоизлив в мозъка, като най – вероятнонай–вероятно това е свързано с [[хипертония]] – 24 часа след като е намерен в безсъзнание от обслужващата го сестра.
 
==Биография==
Артър е роден в град Феърфийлд , Франклин Акунти , [[Вермонт]] на 5 октомври 1829 година (въпреки , че е казвал на хората, че е роден през 1830 г. ). Политическите му съперници настойчиво разпространявали слуха, че е роден в [[Канада]], а не във [[Вермонт]], като по този начин се надявали да създадат съмнения във възможността да заема държавна служба. Истината е просто, че Артър е роден близо до канадската граница. Родителите му са Уилям Артър и Малвина Стоун.
 
Той посещава държавни училища и завършва [[Юнион Колидж]] , [[Ню Йорк]] през [[1848]] г. Учи [[право]] и полага изпит за [[адвокат]]ска правоспособност през [[1845]] г. и започва практика в [[Ню Йорк Сити]] , като защитава идеите за рани права на чернокожите и не приема сегрегацията в обществения транспорт.
 
Артър се жени за Елън Луис Херндон през октомври [[1859]] г. През [[1860]] г. семейството иматима син , Уилям Луис, наречен на бащата на жена му, който умира н двена годишнадвегодишна възраст от мозъчно възпаление. Друго момче, Честър Алън, се ражда през [[1864]] г. и момиче през [[1871]] г. Елън Луис Херндон АртрАртър умира от пневмония на [[12 януари]] [[1880]] г. на 42 години и десет месеца преди Артър да бъде избран за вицепрезидент. За времето , което прекарва в [[Белия дом]] , Артър не дава право на никоя жена да заема мястото, което е следвало да се полага на съпругата му. Той моли сестра си да поеме някой социални ангажименти и да се грижи за възпитанието на децата.
 
По време на [[Гражданската война в САЩ]], Артър служи като генерал и е високо оценен за службата си. По – късноПо–късно е назначен за бригаден генерал и служи на този пост до [[1862]] г. Подновява адвокатската си практика в Ню Йорк с помощта на неговия патрон и политически шеф Роско Конклинг. Артър е назначен от президентътпрезидента [[Юлисис Грант]] за началник на митницата на пристанището в града и заема този пост от [[1871]] г. до [[1878]] г.
 
Това е изключително доходоносна и влиятелна позиция по това време, няколко от предшествениците на Артър погазват закона , докато са началници. Честен в личния си и обществен живот, Артър никога не е бил твърд привърженик на системата за раздаване на постове според политическите заслуги , въведена от президента [[Андрю Джаксън]]. Той настоява за назначаването на честни служители в Митницатамитницата, но в нея има повече от нужното служители , който запазват своята лоялност на партийни работници, ,а не на държавни служители.
 
През [[1878]] г., президентът [[Ръдърфорд Хейс]], в опита си да реформира митническата администрация, отстранява Артър , който възстановява адвокатската си практика. Конклинг и неговите последователи се опитват да си върнат позициите, като номинират Грант на Републиканския национален конвент от [[1880]] г. Тези опити пропадат и те приемат в замяна назначаването на Артър за вицепрезидент.
 
Артър е избран за [[вицепрезидент на САЩ]] в републиканска двойка с президента [[Джеймс Гарфийлд]] за мандата , почващ на [[4 март]] [[1881]] г.. След смъртта на Гарфийлд , причинена покушението срещу него той става президент – [[19 септември]] [[1881]] г., като се заклева на [[20 септември]].
 
==Президентство==
Артър е решен да следва свой собствен път след поемането на президентството и поради това отбягва старите си политически дружки. Той се превръща в човек на хайлайфа по облекло и обкръжение и често може да бъде видян сред елита на Вашингтон, Ню Йорк и [[Нюпорт]], [[Род Айлънд]]. За възмущение на „правоверните републиканци” едновремешния началник на Митницата в Ню Йорк, след като става президент се превръща в ревностен поддръжник на административната реформа. Общественият натиск , породен от убийството на Гарфийлд, принуждава иначе тромавия Конгрес да подкрепи президента.
 
През [[1883]] г. Конгреса приема Закона Пендълтън, въз основа на който се създава двупартийна Комисия за държавната администрация, която следи да не се налагат политически оценки и наказания за служителите в администрацията, и поддържа „система на класификация” , която има за цел държаните служби да се заемат само след писмени конкурси. Системата предпазва служителите от уволнение по политически причини.
 
Скъсвайки с партийната линия, Артър предприема действия по намаляване на митата, така че федералното правителство да не излиза непрекъснато с годишен бюджетен излишък. От своя страна Конгреса повишава данъците, за да компенсира намаленията на митата , но въпреки това Артър подписва Закона за митата от 1883 г. Обидените западняци , а и някой южняци, се обръщат към Демократическата партия в опита си да получат компенсация, по този начин въпросът за митата се очертава като силно поляризиращ за двете партии.
 
Администрацията на Артър е първата , която приема комплексен закон за [[имиграцията]]. Не се приемат просяци, престъпници и душевно болни лица. Конгресът спира имиграцията от [[Китай]] за десет години, а след това прави забраната постоянна.
 
През [[1884]] г. е проведена [[Международната Конференция за Меридиана]] във Вашингтон по искане на президента Артър. Тя приема [[Гринуичкия меридиан]], който се използва и до днес.
 
Президентът Артър демонстрира, че е над партийните боричкания в [[Републиканската партия]], а дори и нас самата партия. Може би причината за това е добре пазената тайна, че страда от болестта на Брайт. Той разбира за фаталното си заболяване, една година след като е встъпил в мандата си .
 
Въпреки всичко, Артър участва в надпреварата за номинациите за изборите през [[1884]] г. и с идеята да покажа, че не го е страх от загуба, но не е номиниран.
 
Журналистът Александър Маклър пише: „ Няма случай до момента да се избере , за президент, човек , комуто толкова малко да се вярва … и след това той да се оттегли толкова много уважаван.”. Писателят [[Марк Твен]], известен с дълбокия си цинизъм към политиците, казва :”Ще бъде много трудно да се подобри администрацията на президента Артър”.
 
Артър е президент до [[4 март]] [[1885]] г. той се връща в Ню Йорк, където умира от масиран мозъчен кръвоизлив в 5.10 сутринта на [[18 ноември]] [[1886]] г. – той е на 57 години. Президентът е погребан до жена си Елена, в семейната гробница на Артър.
 
{{пост начало}}