Уилям Тафт: Разлика между версии

| починал-място= [[Вашингтон]]

'''Уилям Хауърд Тафт''' (на [[английски]] ''{{lang-en|William Howard Taft''}}) ([[15 септември]], [[1857]] – [[8 март]] [[1930]]) е 27–ият [[президент на САЩ]] ([[1909]]–[[1913]]). Републиканецът Тафт е военен министър, федерален съдия и генерал – губернаторгенерал–губернатор на [[Филипините]], преди да бъде номиниран за президент на Републиканския национален конвент през [[1908]] г. с подкрепата на своя предшественик [[Теодор Рузвелт]].

В президентските избори той побеждава [[Уилям Брайън]] и по време на своямандата мандатси преследва съдебно [[тръст]]овете, засилва позициите на Междущатската търговска комисия, разширява позициите, които трябва да се считат за държавна служба, и подобрява значително пощенската система. Две [[поправка|поправки на Конституцията на САЩ]] са приети по време на неговото управление: [[16– та16–та поправка]], даваща право на федерален данък върху приходите и [[17– та17–та поправка]], която въвежда задължителни преки избори за сенатори от страна на населението, вместо възможността те да се избират от щатските парламенти. Той е първият президент, който се настанява в [[Овалния офис]], когато той е отворен през [[Октомвриоктомври]] [[1909]] г.

Тафт е роден на 15 септември 1857 г. в [[Синсинати]], [[Охайо]]. Майка му Луиза Тори е възпитаничка на либералния колеж [[Маунт Холиок]], а баща му [[Алфонсо Тафт]] е известен деец на [[републиканската партия]], който е военен министър в кабинета на [[Юлисис Грант]]. Както баща си младия Тафт посещава колежа на [[Йейлски университет|Университета Йейл]], а след него посещава Синсинати лоу скул и започва политическа кариера в Охайо, кратко след като придобива адвокатска правоспособност през [[1880]] г.

След като служи почти два пълни мандата, популярният [[Теодор Рузвелт]] отказва да се кандидатира за нов в предстоящите през [[1908]] г. избори. Вместо това посочва Тафт за следващия президент от Републиканската партия. С помощта на Рузвелт, Тафт уверено побеждава демократа [[Уилям Брайън]]. По време на своето президентство Тафт се отчуждава от по-либерално настроените членове на партията, които продължават да считат Рузвелт за свой ръководител.

Тафт продължава законовата битка с тръстовете, дава нови права на Междущатската търговска комисия, създава [[Националния парк Йелоустоун]], учредява пощенска спестовна банка и колетна пощенска служба, разширява кръга на длъжностите, които се считат за държавна служба и дава подкрепата си за две поправки на конституцията. [[16– та16–та поправка]] дава право на въвеждане на федерален данък върху приходите, а [[17– та17–та поправка]], ратифицирана през [[1913]] г., въвежда задължителни избори за сенатори от страна на населението на отделните щати, с което се заменя съществуващата до сега система изборът да се прави от щатските парламенти. Той подписва закона, с който се създава Трудовия департамент на САЩ.

Като опозиция на посочените достижения се явяват: подкрепата на Тафт за защитни мита, което вбесява либерално настроените среди, опозицията му за влизането на щата [[Аризона]] в Съюза, поради неговата либерална конституция; растящото влияние на консервативното крило на партията му. През [[1910]] г. партията на Тафт е разделена.

Прогресивните републиканци открито се противопоставят на Тафт по време на изборите за Конгрес от 1910 г. и на републиканските първични избори през 1912 г. Когато Тафт печели номинацията на Републиканската партия, прогресивните организират конкурентна Прогресивната партия на САЩ и избират Теодор Рузвелт, който да се кандидатира срещу Тафт в общите избори. Това помага да се раздели републиканския вот и се стига до избора на демократа [[Удроу Уилсън]].

Тафт назначава 5 съдии във Върховния съд, като повече от него (шест) са назначавали само [[Джордж Вашингтон]] и [[ФДР]], а по пет назначения имат [[Ендрю Джаксън]] и [[Ейбрахъм Линкълн]]. Необикновената възможност да направи петте назначения само за един мандат на съда – [[1910]] – [[1911]] е причинена от лошите назначения в съда през 1909 г. Най-младият, съдия Муди е толкова болен, че напуска съдийската банка през 1909 г. и никога не се връща, четирима съдии са над 70 години в различни стадии на боледуване и трима умират до 1910 г. Може би затова 4 от назначенията на Тафт са сравнително млади хора от 48 до 54 години.

През [[1938]] г. трето поколение Тафт влиза в политиката с избирането на най–големия син на президента Робърт Тафт за сенатор. Яростен опонент на [[Новия курс]] на [[ФДР]] той е лидер на републиканците в сената от [[1939]] до [[1953]] година. Другият му син – Чарлс Фелпс Тафт е кмет на [[Синсинати]], [[Охайо]]. Внукът на президента – Робърт Тафт млмладши, е сенатор от Охайо 1971 – 1978. Пра-внукътПравнукът на президента Робърт Тафт III е губернатор на Охайо в момента; Уилям Хауърд Тафт III е бил посланик в [[Ирландия]]; Уилям Хауърд Тафт IV е високопоставен чиновник в държавния департамент.

* Тафт до такава степен е бил пълен, че няколко пъти се е заклещвал във ваната на Белия дом. Това води до поставянето на такава, която да може да побира всички работници, които я поставят. Тафт е най–големият и най-тежък президент до момента.

* В [[Манила]], [[Филипините]] една от двете основни артерии на града е наречена на негово име.