Тодор Кирков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Stanqo (б.), към версия на Michaello
Редакция без резюме
Ред 18:
 
===Участие в националреволюционната борба===
Включва се в националреволюционната борба под влияние на своя роднина по майчина линия [[Иван Драсов]]. През [[1875]] г. Тодор Кирков емигрира във [[Румъния|Влашко]]. Тук се среща с [[Христо Ботев]], [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. ПодържаПоддържа корекпонденция с [[Иван Драсов]]. Участва в последните заседания на [[Гюргевски комитет|Гюргевския комитет]]. Избран е за помощник - апостол на [[Стефан Стамболов]] в I - ви Търновски революционен окръг заедно с [[Христо Караминков]], [[Георги Измирлиев]], [[Христо Иванов-Големия]] и Иван Семерджиев. След среща с [[Христо Ботев]] и Иван Хаджидимитров получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално р.[[Дунав]] и се завръща в [[България]] заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев. Участва в подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] . На [[4 май]] [[1876]] г. е обявено въстанието в [[Трявна]]. Местния революционен кометет създава въоръжена „ Тревненска чета “ . За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На [[9 май]] [[1876]] г. четата води еднодневно сражение при местността „ ''Чокаре'' “ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала [[Драгановци]], Еленско. Осъден е от Турски военно - полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с [[Цанко Дюстабанов]] и [[Стефан Пешев]]. По свидетелство на [[Захари Стоянов]] с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на [[24 юни]] [[1876]] г. в [[Ловеч]] на централния площад „ Табашки “ в присъствието на множество граждани.
 
===Памет===