Джон Дъдли: Разлика между версии

'''Джон Дъдли''', първи херцог на Нортъмбърланд ({{lang-en|John Dudley, 1st Duke of Northumberland}}; 1504 – 22 август 1553) е генерал, адмирал и политик от епохата на [[Тюдор]]овата епохаите, който де фактодействително управлява [[Англия]] през втората половина наот управлениетовластването на непълнолетния крал [[Едуард VI]]. ПриСлед ранната смърттасмърт на Едуард VI, неговитеопитите опитина Дъдли да измести сестрата на Едуардкраля и наследница на престола [[Мери I|Мери]] със собствената муси снаха лейди [[Джейн Грей]] водят се провалят, което води до осъждането му за държавна измяна и до екзекуцията му.

==Ранен живот и кариераслужба при Хенри VIII==

Около времето на раждането на петия му син [[Робърт Дъдли|Робърт]] през 1532/1533 г. Дъдли е назначен за началник на оръжейната в [[Лондонска кула|Лондонската кула]]. Там той донася репутацията на най-способенспособния командир както напо суша, така и по море, който е служил на Тюдорите. Това помага за реабилитацията на името Дъдли. При коронацията на [[Ан Болейн]] през 1533 г. той е поканен да бъде виночерпец и то води процесията при кръщаването на принцеса [[Елизабет I|Елизабет]].

Когато Едуард Гилфорд умира без мъжки потомци или писано завещание, имуществото на Гилфорд е оспорено от Дъдли (от името на съпругата му) и племенникът на Гилфорд, Джон. Дъдли придобива имението в Халдън и други земи в [[Кент]] и [[Съсекс]], въпреки твърдението на Джон Гилфорд, че чичо му е възнамерявал той да ги наследи. Пет години по-късно той продава имението заедно с други на [[Томас Кромуел]], чието протеже става след падението на Уолси. При разтурянето на манастирите кралят дава на Дъдли няколко имения, включително, включително обширни имоти на абатството Хейлсоуен, [[Шропшър]].

През 1537 г. Дъдли е изпратен на мисия в [[Испания]], а също започва и връзката с адмиралтейството, която, наред с неговите военни командвания от 1542 г. ще го доведе до издигане през заключителните години на царуването на Хенри VIII. През януари 1542 г. той подновява членството си в [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]] като един от рицарите за [[Стафордшър]], а при смъртта на втория си баща е произведен във ''виконт лил'' (титла, по линия на майка му) и доживотен лорд адмирал, с което влиза в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]].

Упражнявайки новите си правомощия, Дъдли отблъсква французите от Ла Манша и щурмува [[Булон сюр Мер]], за което става [[Орден на жартиерата|Рицар на жартиерата]] и на 23 април 1543 г. е приет като член на [[Таен съвет|Тайния съвет]]. Като Лорд адмирал той ръководи военноморските операции през следващите две години и присъствието му в третата сесия на парламента съответно е намалено. През 1544 г. става губернатор на Булон. През същата година той придружава бъдещия си съперник [[Едуард Сиймур]] в завладяването и изгаряне на Единбург. През 1545 г. Дъдли ръководи операциите на флота в битката при Солънт, която осуетява френското нападение срещу [[Портсмът]] и о. [[Уайт]]. Той е част от делегацията в [[Париж]], която сключва и ратифицира мира през 1546 г. При смъртта на краля през 1547 г. той е генерал-лейтенант на всички въоръжени сили на Негово величество.

Дъдли е сред шестнадесетте членове на регентския съвет, назначен от Хенри да управлява Англия по време на малолетието на Едуард. Чичото на новия крал, Едуард Сиймур, херцог на Съмърсет, е избран за лорд протектор току преди коронацията. До края на 1549 г. повечето съветници, включително Томас Кранмър, Хенри ФицАлънФиц Алън, Уилям Полет и [[Уилям Сесил]], се обръщат срещу Съмърсет и обединяват зад Дъдли, мъжът с амбицията, волята и решимостта да изгони лорд протектора. Дъдли води дворцовиятдворцовия бунт срещу Сиймур през 1549 г., който довежда до затварянето на Сиймур и екзекуцията му през 1552 г.

Когато крал Едуард е на смъртното си легло подписва документ, забраняващ и на двете му сестри, [[Мери I|Мери]] и [[Елизабет I|Елизабет]], останалитедругите деца на Хенри VIII, да го наследят в полза на лейди [[Джейн Грей]] (омъжила се за най-младия син на Дъдли, Гилфорд, само шест седмици по-рано. До каква степен Дъдли е повлиял на документа е несигурно, но той заверява указа на краля. Мотивацията да се изключи Мери от наследяването на трона е базирана на желанието да се предотврати католическо възстановяване.