Уикипедия

Германо-датска война: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне: ca:Guerra dels Ducats
м форматиране: 6x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{Инфокутия Военен Конфликт|
|име= Германо-датска война <br>
|конфликт=
|картинка=Image:Dybbol Skanse.jpg
|описание=Битката пре Дюпелер Шанцен, Юрген Валентин Зоне, 1871 г.
|период= [[1 февруари]] - [[30 октомври]] [[1864]] г.
|място= Шлезвиг и Ютланд
|причина=
|повод=
|промени =
|резултат= Победа за Германския съюз и Австрия
|страна1= [[Картинка:Flag of the German Confederation (war).svg|25px|]] [[Германски съюз]] {{Br}} [[Картинка:Flag of the Habsburg Monarchy.svg|25px|]] [[Австрийска империя]]
|страна2=[[Картинка:Flag of Denmark.svg|25px|]] [[Дания]]
|командир1=• [[Картинка:Flag of the German Confederation (war).svg|25px|]] [[Фридрих фон Врангел]]
|командир2=• [[Картинка:Flag of Denmark.svg|25px|]] [[Кристиан Юлиус Де Меза]]
|сила1= 61 &nbsp;000 редовни <br> 158 оръдия <br> по-късни подкрепления: <br> 20 &nbsp;000 души <br> 64 оръдия
|сила2= 38 &nbsp;000 редовни <br> повече от 100 оръдия
|жертви1= 1 &nbsp;700+ убити, ранени или заловени
|жертви2= 1 &nbsp;570+ убити, 700+ ранени, 3 &nbsp;550+ заловени
|}}
[[Картинка:Feldmarschall Friedrich von Wrangel.jpg|thumb|140px|right|Фридрих фон Врангел]]
Ред 24:
 
== Причини ==
След първата война наза ШлезвихШлезвиг и Холщайн, Дания запазва суверенитета върху Шлезвиг, Холщайн и [[Лауенбург (област)|Лауенбург]], но се задължава да запази херцогствата като частично независими в границите на държавата. Според Лондонския протокол от 1852 г., Дания не може да присъедини Шлезвиг конституционно, както Холщайн и Лауенбург.▼
 
В протироречие с договора, Датската ноемврийска конституция от 1863 г. включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 г. за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз 1855 без противоречия (Холщайн и Лауенбург билиса членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 г., за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.▼
▲След първата война на Шлезвих и Холщайн Дания запазва суверенитета върху Шлезвиг, Холщайн и [[Лауенбург (област)|Лауенбург]], но се задължава да запази херцогствата като частично независими в границите на държавата. Според Лондонския протокол от 1852 Дания не може да присъедини Шлезвиг конституционно както Холщайн и Лауенбург.
 
▲В протироречие с договора Датската ноемврийска конституция от 1863 включва Шлезвиг към Дания. На базата на конфликти за представянето на херцогствата предишната конституция на обединена Дания от 1855 за Холщайн и Лауенбург е приета от Германския съюз 1855 без противоречия (Холщайн и Лауенбург били членове на Германския съюз). Според конституцията на Германския съюз от 1815 за всяка една държава е предназначена конституция и спрямо това датският Холщайн не изпълнява нарежданията на Съюза.
 
Датският крал [[Кристиян IX]] вижда последна възможност в една нова коституция, която може да спаси държавата от общ провал. Конституцията трябвало, в противоречие с лондонския протокол, да важи първоначално само за Дания и Шлезвиг. В следствие на това Германският съюз обявява нетърпимостта си срещу Холщайн. Пруският [[министър-председател]] [[Ото фон Бисмарк]] съумява да убеди германския [[Бундестаг]] и да издейства подкрепата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]] в делата си.
Line 34 ⟶ 33:
 
== Развитие ==
 
На [[16 януари]] [[1864]] г. Австрия и Прусия поставят 48-часов ултиматум на Дания за анулиране на Ноемврийската конституция и освобождаване на Шлезвиг от датска страна.
 
На 1-ви февруари австрийски и пруски войски под ръководството на генерал-фелдмаршал [[Фридрих фон Врангел]] прекосяват река [[Айдер]]. Според плана на съюзниците австийските войски трябвало да нападнат датчаните фронтално, а прусите, като заобиколят водното пространство Шлай, да нападнат датските войски в гръб и да ги затворят за бягство. На 6 декември пруската армия най-после прекосява Шлай близо до малкия град Арнис. Датчаните били в очакване на директно нападение, но още намали по-ясно изградена представа. Виелици и сняг възпрепятстват двете армии. Датският главнокомандващ [[генерал-лейтенант]] [[Кристиан Юлиус Де Меза]] евакуира хората от изгубените територии и успява да се изплъзне от пруското обкръжение и се премесва край град Фленсбург. Загубите в началото на войната за Дания са придружени със значителен ужас. Де Меза е подложен на голям натиск и отстъпва върховното командване. Все пак по време на отстъплението главните датски войски са запазени от унищожение. Австрииците, под командването на Лудвиг фон Габленц, се насочват на север от Фленсбург, докато прусите бавно се придвижват от изток през полуостров Зундевит. Датската армия се настанява в град Дюпел, пред портите на регион Зьонерборг.
 
Под водачеството на 80-годишния фелдмаршал Врангел обединените пруси и австрийци постигат значителни военни успехи. След като напълно са превзели Шлезвиг прусите започват настъпление и към [[Ютланд]]. Близо до Дюппел, в северната част на Зьонерборг, на 18 април 1864 г. те удържат важна победа и така завършва първият етап на войната. Тогава се проявяват предимствата на новата пруска военна организация и на пушките с ударник. Англия подтиква двете страни към подписване на Лондонската конференция на 25 април 1864, която донася временно примирие. Дания няма повече сили да продължи войната. На 1 август във Виена е подписано примирие, а на 30 октомври окончателният мир. Според него херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауленбург преминават от Дания към властта на Австрия и Прусия.<ref>Deutsche Geschichte: Der Krieg gegen Dänemark und seine politischen Ergebnisse 429, 430 стр.</ref>
 
== Резултат от войната ==
 
Първоначално Германският съюз и Австрия по право поемат управлението на завзетите области. Според договора от Гащайн от 14 август 1865 Прусия получава херцогство Саксония-Лауленбург и херцогство Шлезвиг, а Холщайн остава за Австрия. 1866 Прусия завзема Холщайн. Това на практика е и причината за [[Австро-пруска война|Германската война]] през същата година между страните съюзнички. Резултатът е победа за Прусия и съюзниците и&#768; и 1867 тя анексира Холщайн като обединява трите области в пруската провинция Шлезвиг-Холщайн.
 
Line 48 ⟶ 45:
 
== Литература ==
 
* Theodor Fontane: ''Der Schleswig-Holsteinsche<!-- sic! --> Krieg im Jahre 1864''. Vollständiger fotomechanischer Nachdruck der Erstausgabe von 1866 mit sämtlichen Illustrationen, einem neuen Vorwort zur deutsch-dänischen Frage von Sven-Aage Jørgensen und umfassendem Anhang hrsg. von Helmuth Nürnberger. Baltica Verlag, Flensburg 1998, ISBN 3-934097-02-2.
* Theodor Fontane: ''Der Schleswig-Holsteinische Krieg im Jahre 1864'', 1866, Reprint: Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza 2005, ISBN 3-937135-88-X.
Line 60 ⟶ 56:
 
== Бележки ==
 
<div class="references-small"><references /></div>
 
== Външни препратки ==
 
{{Commons|Category:Second Schleswig War}}
* [http://www.1864.dk/tysk-index.htm Музей на битката при Дюпелер Шанцен]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Германо-датска_война“.