Солунски конгрес на ВМОРО (1903): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Конгресът на ВМОРО в Солун бил свикан по инициатива на Централния комитет, който на 24 декември 1902 г. разпратил надлежно окръжно. В него като причина за конгреса се посочвал въпросът, който в края на 1902 г. се превърнал в кардинален – всенародно въстание или не? За председател на конгреса е избран Иван Гарванов, а за секретар Димитър Мирчев като от поканените не пристигат само представителите на Щипския революционен окръг и Тиквешката революционна околия. На заседанието от 4 януари под натиск от страна на [[Анастас Лозанчев]] е взето решение да се вдигне въстание. Само представителят на [[Серски революционен окръг|Серския революционен окръг]] [[Лазар Димитров (Дренок)|Лазар Димитров]] първоначално се противопоставя на идеята, но после и той подписва. Не е взето под внимание липсата на достатъчно оръжие и подготвени хора за масово въстание. На конгреса отсъстват всички видни дейци на ВМОРО като [[Даме Груев]], [[Христо Татарчев]], [[Пере Тошев]], [[Христо Матов]] и [[Гоце Делчев]]. Конгресът бил закрит на 4 януари 1903 г. и делегатите се разотишли. Въпреки това взетото решение от този конгрес стават повод за разделение преди, по време и след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
Решението за вдигане на въстание било окончателно, но Гарванов искал да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигнали в [[София]]. [[Христо Силянов]], който по това време също бил в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъждало солунското решение - Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, [[Михаил Герджиков]], [[Кирил Пърличев]], [[Димитър Стефанов]] и др. Станало ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. [[Христо Матов]] защитил твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказал и д-р Татарчев. Към тях се присъединил и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, [[Гьорче Петров]], произнесъл четиричасова реч. Изказал се и Герджиков, който настоял на известните негови схващания - терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата [[Задгранично представителство на ВМРО|Задграничното представителство]] на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение [[Даме Груев]] и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун]</ref>.
Андон Димитров дава следното обяснение за взетото решение за вдигане на въстание: {{цитат|Освен сръбските чети в Северозападна Македония Хилми паша в съгласие с гръцките емисари създаде на югозапад гръцките** андарти. И така българските чети трябваше да се борят срещу три фронта: турската войска, която в потери ги преследваше, сръбските чети и гръцките андарти. Тежко стана положението на организацията. Ръководителите и в специален за целта конгрес решиха да вдигнат всеобщо въстание<ref>„ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.148</ref>.}}
== Бележки ==
<references />
{{Шаблон:Конгреси на ВМОРО}}
| |||