Солунски конгрес на ВМОРО (1903): Разлика между версии

Решението за вдигане на въстание било окончателно, но Гарванов искал да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и [[Велко Думев]] пристигнали в [[София]]. [[Христо Силянов]], който по това време също бил в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъждало солунското решение - Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, [[Михаил Герджиков]], [[Кирил Пърличев]], [[Димитър Стефанов]] и др. Станало ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. [[Христо Матов]] защитил твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказал и д-р Татарчев. Към тях се присъединил и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, [[Гьорче Петров]], произнесъл четиричасова реч. Изказал се и Герджиков, който настоял на известните негови схващания - терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата [[Задгранично представителство на ВМРО|Задграничното представителство]] на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение [[Даме Груев]] и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/iii-kong.html Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун]</ref>.

 

== Бележки ==

<references />