Обезоръжителна акция на младотурците: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Обезоръжителната акция на младотурците''' от 1910 година в Битолския вилает на [[Османска империя|Османската империя]] цели да изземе всичкото налично оръжие на бившите революционери от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], след като забавените реформи в [[Македония (област)|Македония]] не дават добри резултати и отново избуява конфликтa между българи и управляващите турци.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] (1908 година) и неуспелия [[Контрапреврат на Султан Абдул Хамид II|контрапреврат на Султан Абдул Хамид II]] (1909) дейците на ВМОРО се легализират. Запазват добри отношения с младотурците и създават своите политически организации [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. През 1910 година министърът на вътрешните работи Талят[[Мехмед Талат]] бей чрез парламента отменя „закона„Закона за сдруженията“ и забранява формирането на сдружения с национален характер. В рамките на цялата империя се забраняват всички национални клубове, а в Битолския вилает започва Обезоръжителната акция, ръководена от Торгут паша<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>.
 
В резултат на акцията голяма част от мирното население е инквизирано, част от ръководителите на Съюза на българските конституционни клубове са заточени в [[Мала Азия]], а някой бивши революционери от ВМОРО убити. Скоро след това ВМОРО се реактивира и подновява въоръжената четническа борба.