Димитър Дичев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата = [[23 февруари]] [[1882]]
| роден-място = [[Райково|Долно Райково]], днес [[България]]
| починал-дата = [[19302 декември]] [[1934]]
| починал-място = [[Райково|Долно Райково]], [[България]]
}}
'''Димитър Христакиев Дичев''', е [[българи|български]] военен деец и [[революция|революционер]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
==Биография==
Дичев е роден в 1882 година в централнородопското село [[Райково|Долно Райково]], което тогава е в Османската империя, а днес е квартал на град [[Смолян]], България. В 1898 година завършва прогимназия в граничния български град [[Чепеларе]]. На 17 години постъпва в Пловдивската дивизионна санитарна команда. След една година е изпратен на двегодишен фелдшерски курс в София и от 1901 година служи като санитарен подофицер в [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк]] в Бургас.
 
В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], [[Цено Куртев]], [[Пеню Шиваров]], [[Димитър Халачев]] и [[Атанас Вълканов]] е привлечен във ВМОРО от [[Михаил Герджиков]] и [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]]. Напуска армията и става активист на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]]. Делегат е на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на окръга на Петрова нива]], на който е назначен за войвода на санитарна чета. В [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] четатае войвода на санитарната чета, мукоято действа в отряда на [[Стоян Камилски]] и [[Георги Калканджиев]] и участва в нападението на [[Цикнихор]].

След въстанието през октомври 1903 година се връща на служба в Българската армия и служи в полковия лазарет в Бургас. В 1924 година се връща в Райково, където работи като аптекар и фелдшер. Умира в 19301934 година.<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/pm/pm_9.html Маджаров, Панайот. „Свято съзаклятие“, Издателство „П&П Славейкови“, София, 1998, 118-124.]</ref> или в 1934 година.<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v28.htm Тракийско дружество „Антим І“]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.</ref>
 
== Бележки ==