Разлика между версии на „Битка при Велбъжд“

м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: pt:Batalha de Velbazhd)
м
 
На [[19 юни]] [[1330]] г. българските войски тръгват от [[Търново]], но вместо да се насочат към направо към сръбската граница минават през [[Видин]] и [[София]]. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си [[Белаур]], но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници. Андроник III навлиза в [[Македония]], завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добромир, Каваларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край [[Битоля]] изчаквайки по-нататъшния развой на събитията. От София българската войска се отправя към крепостта [[Земен]] и я превзема. Стефан Дечански първоначално изчаквал своя бивш тъст на ''[[поле]]то [[Добричко поле|Добрич]]'' при сливането на [[Топлица]] с [[Българска Морава]], а впоследствие отправя войската си по течението на Морава и през Старо Нагоричане /където в църквата "Св. Георги" се помолил за мир/ се разположил на стан в околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). Повечето изследователите приемат, че войските на двамата владетели са с приблизително равна численост. Според сведенията на [[Никифор Григора]], Михаил Шишман разполага с 12 000 български и 3 000 "скити" ([[татари]], [[яси]], [[алани]] и [[власи]]). Стефан Дечански има на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта Каталуня). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие. Царят приема, т.к. за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкия деспот [[Иван Александър]]. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
В това време пристигат тежковъоръжените [[каталунска компания|каталунски наемници]]. Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник [[Стефан Душан]] нарушава примирието и атакува българския лагер. Опита на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен. Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в [[Старо Нагоричане]], днес в [[Република Македония]]. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на [[България]] на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
== Литература==
* Томов, Тома - Към въпроса за Велбъждката битка, Анамнеза, год.І, 2006, кн.3
26 986

редакции