Разлика между версии на „Кавички“

м
подреждане
м (подреждане)
{{пунктуационни знаци|„“}}
'''Кавичките''' ( '''„  “''' ) са [[препинателен знак]], чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на [[дума]]та или [[израз]]а, към който се отнасят.
== Употреба ==
 
Кавички се употребяват в следните ситуации:
* за отличаване на [[приложение|приложения]], възприети като условни названия, които са съставени от [[собствено име|собствени]] или [[нарицателно име|нарицателни имена]] (например, ''булевард „Левски“'').
 
Непознати думи и изрази, както и [[термин]]и, които разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг [[шрифт]] или в курсив. При названия на географски или топографски обекти, без значение степента на тяхната известност, не се използват кавички.
== История ==
 
''История''. Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. diplé (от гр. "двоен" съобразно двете черти на знака ">"), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VІІ в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи - цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: "V", "Y", "7" или "s"). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пункуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. '''„'''кавички'''“''' - '''„'''Anführungszeichen'''“''' (т.е.: '''„'''...'''“'''); за разлика от френския: '''«'''guillemets'''»''', възприет също в руския (т.е.: '''«'''...'''»'''); и от английския: '''“'''quotes'''”''' (т.е.: '''“'''...'''”''').
== В логиката ==
 
''В логиката''. В символните езици на модерната [[логика]] кавичките се използват за образуване на ''имена'' на поставените в тях изрази, т.е. за образуване на "знаци за знаци". Съотв. поставените в кавички изрази се "споменават" (''mention''), а не се "употребяват" (''use''), а изреченията, в които се случва това, принадлежат към метаезика, а не към обектния език, част от който е въпросният израз. (Напр. „'''‘'''Сократ'''’''' е собствено име“ е метаезиково изречение за разлика от обектноезиковото „Сократ е древногръцки философ“.)
 
== Източници ==