Охридско-Дебърско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
На 15 септември 1913 г. в Охрид се събират няколко хиляди въоръжени въстаници. На състоялия се воеводски съвет за главнокомандващ на всички въоръжени сили е избран Петър Чаулев. Взето в решение въстаниците незабавно да тръгнат към Битоля и [[Кичево]]. Определени са и войводите, които ще действат в съответните райони. Тъкмо когато въстаниците са готови да тръгнат, Петър Чаулев получава съобщение, че по искане на сърбите гръцки войски са преминали границата и са завзели град [[Поградец]] в южния край на [[Охридско езеро|Охридското езеро]]. Чаулев веднага изпраща един български учител да предупреди гръцкия командир да се оттегли с войските си или ще бъдат нападнати. Гръцките войски се оттеглят. Въстаниците обаче загубват близо две денонощия.
Избухването на въстанието и прогонването на сръбските войски от Дебърско, Стружко и Охридско подтикват сръбокото правителотво да обяви, че е започнала „нова война“. Още на 11 септември е издаден кралски указ за мобилизация. За потушаване на въстанието освен редовната армия са мобилизирани допълнително около 100 хиляди войници.
В помощ се изпращат и четите на [[Черна ръка]]. Още при избухването на въстанието Сръбското върховно командване телеграфира на Василие Търбич в [[Прилеп (град)|Прилеп]] да замине с четата си за [[Кичево]] и да се включи в отбраната на града. Търбич уведомява и другите сръбски войводи - [[Йован Долгач]], [[Дано Стоянович]], [[Михайло Йосифович]], [[Бошко Вирянец]], да тръгнат с отрядите си към Кичево.
== Сраженията ==
| |||