Българско тайно революционно братство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
 
Както и цялото българско общество в [[Солун]], в годините след [[1893]] година учениците и учителите в [[Солунска гимназия|Солунската гимназия]] са разделени на два лагера — „революционери“ и „еволюционисти“. Гимназията е един от центровете на борбата между тези две течения.<ref>
[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 35.]</ref> Вижданията на привържениците на еволюционното развитие са свързани със становището на Екзархията за нуждата от продължаване на културно-просветното и икономическо развитие на населението в Македония и [[Одринска Тракия|Одринско]] с легални средства. Както отбелязва [[Павел Шатев]], лозунгът на революционерите, които са привърженици на идеите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] за подготовка за въоръжена борба с цел извоюването на автономия на Македония, е ''„Свободата не ще екзарх, а иска [[Стефан Караджа|Караджата]]“''.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 36.]</ref> В гимназията има създадени структури на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], на няколко пъти в нея избухват ученически стачки (подкрепяни от част от учителите) срещу нейното ръководство. Бунтовете на учениците са по-скоро резултат на спорове между учители или между граждани, разделящи се на „революционери“ и „еволюционисти“, а учениците биват само инструмент за борба на групата на „революционерите“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_1.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, София, 1983, трето издание, стр. 37.]</ref>
 
==Създаване==