Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
 
{{цитат|ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбааборба срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра, ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. През пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, том ІІ, София, 1937, стр. 66.</ref>}}
 
На следната 1901 годинаПриети са приети устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с [[Христо Чернопеев]] и [[Антон Бозуков]]. В комитета влизат още [[Тане Николов]], [[Апостол Петков]], [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].
 
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>