Автономия за Македония и Одринско: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{ВМОРО}}
'''Автономия за Македония и Одринско''' е целтаглавната политическа цел на българските революционни организации [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация]], [[Върховен македоно-одрински комитет]], [[Българско тайно революционно братство]] и [[Българска македоно-одринска революционна организация]].

== ВМОРО ==
Целта на [[БМОРК|Българските македоно-одрински революционни комитети]] ясно определена от първия запазен устав на организацията от 1896 г. В него се говори за "''пълна политическа автономия''" на Македония и Одринско. Първоначално организацията декларира целите си съобразно чл. 23 и чл. 62 на [[Берлински договор|Берлинския договор]] – тя се обявява за прилагането на предвидените в тях реформи, които трябва да гарантират [[автономия]] по подобие на тази в [[Източна Румелия]] от 1878 година.
 
Очакваното противодействие от страна на Великите сили, евентуалната военна намеса на Балканските държави и разпокъсване на областта, етническата разнородност на местното население, както и републиканските убеждения на част от ръководството са причината ВМОРО да не издига идеята за непосредствено присъединяването на Македония и Одринско към [[Княжество България]]. Целите на организацията обсъждани при основаването й са описани от [[Христо Татарчев]] по следния начин:
Line 16 ⟶ 19:
Според [[Христо Силянов]] за организацията понятието автономия се покрива със съдържанието на чл. 23 от [[Берлински договор|Берлинския договор]], което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите й остават докрай скромни и това говори за здравия политически смисъл на нейните ръководители. Тези претенции се движат в кръга на даденото от Европа в Берлин, на възможното и постижимото.
 
== Международна оценка==
Съвременни гръцки изследователи като [[Анастасия Каракасиду]] приемат, че:
{{цитат|Националните активисти в България наистина издигнали идеята за автономна Македония, въпреки поддържаната от тях теза за „[[Македония на македонците]]“, която представлявала ''само'' междинна фаза към постепенното инкорпориране на региона към България.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 135.</ref>}}