Барбарево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
В землището на Барбарево на 8,5 километра северно от селото в местността Цървено поле до самата граница с България са открити останки от антично селище.<ref>[http://www.novoselo.gov.mk/mk/tourism/viewAttraction.aspx?id=4 Археолошки локалитет Црвено Поле]</ref>
Селото е споменато в [[Лесновски поменик|Лесновския поменик]] от [[16 век]] и в [[Трескавички кодекс|Трескавичкия кодекс]] от [[18 век]] като Барбарево.<ref>А.М.Селищев. „Македонские кодики XVI - XVIII веков“, София, 1933, стр. 145.</ref> През [[19 век]] селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Борборово'' е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 382 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 186-187</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. селото е населявано от 480 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 161.]</ref>
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в селото има 560 българи екзархисти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Барбарево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото попада в [[Сърбия]].
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].
{{цитат|Здрави, дръзки и жилави планинци, барбаревци се отличаваха с пословичната си привързаност към делото и с неизброимите услуги, които оказваха на революционната организация.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. През пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, том ІІ, София, 1937, стр. 71.</ref>}}
Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители, всички [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
| |||