Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Bnmoro 1910.jpg|дясно|мини|250п|Устав и Правилник на БНМОРО]]
'''Българската народна македоно-одринска революционна организация''' е революционна организация, създадена на 4 май 1910 година от група дейци от [[Солунски революционен окръг|Солунски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Серски революционен окръг]] без сподвижниците на [[Яне Сандански]], чиято задача е да извоюва [[автономия за Македония и Одринско]]. През февруари 1911 година БНМОРО се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].
 
==История==
[[Картинка:Bnmoro 1910.jpg|дясно|мини|250п450п|Устав и Правилник на БНМОРО]]
След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Константин Самарджиев Джемото]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
 
Ред 9:
През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилският конгрес]], избраното от него ръководство и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]] ([[Христо Матов]], Ал. Димитров и [[Христо Татарчев]]) са обявени за нелегитимени и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.
 
На 4 май 1910 година в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от [[Антон Бозуков]], [[Михаил Думбалаков]], [[Михаил Чаков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Георги Мучитанов]], [[Христо Чернопеев]] и [[Апостол Петков]]. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с [[Христо Чернопеев]] и [[Антон Бозуков]]. В комитета влизат още [[Тане Николов]], [[Апостол войвода]], [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].
 
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>