Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Bnmoro 1910-2.jpg|дясно|мини|250п|Устав на БНМОРО.]]▼
'''Българската народна македоно-одринска революционна организация''' е революционна организация, създадена на 4 май 1910 година от група дейци от [[Солунски революционен окръг|Солунски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Серски революционен окръг]] без сподвижниците на [[Яне Сандански]], чиято задача е да извоюва [[автономия за Македония и Одринско]]. През февруари 1911 година БНМОРО се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].
==История==
[[Картинка:Bnmoro 1910-1.jpg|дясно|мини|250п|Правилник на БНМОРО.]]
▲[[Картинка:Bnmoro 1910-2.jpg|дясно|мини|250п|Устав на БНМОРО.]]
След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Константин Самарджиев Джемото]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
Line 14 ⟶ 15:
{{цитат|образуване на нова народна м.о. революционна организация на национална почва със задача да извоюва автономията на Македония и Одринско като етап за духовното ни и политическо обединение.}}
Решението на събранието твърди, че:
Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с [[Христо Чернопеев]] и Антон Бозуков. В комитета влизат още [[Тане Николов]], [[Апостол войвода]], [[Георги Занков]] и [[Димитър Ляпов]].▼
{{цитат|при създаването на ВМОРО борбарата е била поставена на интернационална и сепаратистична почва}}
▲Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>
| |||