Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
==История==
[[Картинка:Bnmoro 1910-1.jpg|дясно|мини|250п|Правилник на БНМОРО.]]▼
След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Константин Самарджиев Джемото]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
Line 11 ⟶ 9:
През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилският конгрес]], избраното от него ръководство и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]] ([[Христо Матов]], Ал. Димитров и [[Христо Татарчев]]) са обявени за нелегитимени и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.
▲[[Картинка:Bnmoro 1910-1.jpg|дясно|мини|250п|Правилник на БНМОРО.]]
На 4 май 1910 година в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от [[Антон Бозуков]], [[Михаил Думбалаков]], [[Михаил Чаков]], [[Стефан Чавдаров]], [[Георги Мучитанов]], [[Христо Чернопеев]] и [[Апостол Петков]]. Решението е за:
Line 25 ⟶ 24:
{{цитат|не може да има два идеала - държавен и национален}}
БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя и в България и така влиза в конфликт с възстановяващата се около Христо Матов ВМОРО. През май Чернопеев, Бозуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Матов във Варна. В преговорите при посредничеството на [[Христо Попкоцев]] и Г. Цветков двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите и след като Матов отхвърля предложението за обща комисия, БНМОРО започва изграждането на местни структури, като Главният комитет нарежда да се започне с изборите на длъжностни лица.
В края на юни войводите на БНМОРО започват да навлизат в районите си. На 29 юни границата минават Апостол Петков, Тане Николов и [[Продан Христов]], последвани след няколко дни от Чернопеев, Чавдаров, Занков, Чаков и [[Михаил Скендеров]].
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>
| |||