Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
{{цитат|не може да има два идеала - държавен и национален}}
 
БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя и в България и така влиза в конфликт с ВМОРО около Христо Матов, която благодарение на дейността на [[Тодор Александров]] се възражда в [[Скопски революционен окръг]]. През май Чернопеев, Бозуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Матов във Варна. В преговорите при посредничеството на [[Христо Попкоцев]] и Г.[[Христо Цветков]] двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите, като Матов отхвърля предложението за обща комисия. Дейците на БНМОРО Чернопеев и Занков се срещат и с лидера на третата фракция в освободителното движение [[Яне Сандански]].
 
БНМОРО започва изграждането на местни структури, като Главният комитет нарежда да се започне с изборите на длъжностни лица. В края на юни войводите на БНМОРО започват да навлизат в районите си. На 29 юни границата минават Апостол Петков, Тане Николов и [[Продан Христов]], последвани след няколко дни от Чернопеев, Чавдаров, Занков, Чаков и [[Михаил Скендеров]].
 
Дейците на БНМОРО подобно и на Христо Матов смятат, че ролята на четническата тактика трябва да намалее, а въстанието като средство за постигане на целите отпада за сметка на терористичните методи, които могат да провокират намесата на България и Великите сили за решаване на Македонския въпрос. При това единомислие в началото на 1911 година Главният комитет на БНОМО отново се обръща към Скопските и [[Битолски революционен окръг|Битолските]] дейци, като ги призовава да изпратят делегати на предстоящия конгрес на организацията. В отговор [[Петър Чаулев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], Христо Матов и Христо Цветков наричат членовете на БНМОРО отцепници и отказват да участват в конгреса ѝ, но предлагат обща среща за обединение.
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>
 
След преговори в [[София]] в 1911 година организацията се обединява с [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.</ref>
 
== Бележки ==
Line 34 ⟶ 36:
 
{{Портал Македония}}
[[Категория: ВМОРО]]
[[Категория:Български национално-освободителни организации след 1878]]
{{ВМОРО-мъниче}}
 
[[en:Bulgarian People's Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization]]