Българска народна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година [[Христо Чернопеев]] заедно с бившия деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] [[Михаил Думбалаков]], [[Константин Самарджиев Джемото]] и [[Кочо Хаджиманов]] минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:
{{цитат|ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбата срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра, ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ.
Струмишките дейци осъществяват и няколко терористични акции.<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. През пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, том ІІ, София, 1937, стр. 94.</ref> През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилският конгрес]], избраното от него ръководство и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]] ([[Христо Матов]], [[Апостол Грежов|Апостол Димитров]] и [[Христо Татарчев]]) са обявени за нелегитимни и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.
| |||