Ангеларий Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
препратка |
още 2 препратки |
||
Ред 10:
| починал-място=[[Плиска]]
}}
'''Свети Ангеларий''' е един твърде слабо документиран в средновековните извори духовен деец. Той е сред учениците на архиепископ [[Методий]], съумяли да намерят убежище в княжество България след разгрома на кирило-методиевото дело във [[Велика Моравия]]. Той е почитан като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]], култът към които с голяма вероятност е поставен през първата половина на XIII век от [[Охрид|охридския]] архиепископ [[
Не е известно кога Ангеларий е причислен към кръга от [[категория:български светци]] български светци. Интересното е, че не са открити никакви податки за религиозна почит към него преди да бъде развит култът към св. Седмочисленици. Ангеларий не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати [[похвално слово]] или друг тип творба, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода IX-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи предвид огромната популярност, с която неговата личност би трябвало да се ползва през [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Ангеларий умира в [[Плиска]] в [[886]] г. малко, след като Методиевите ученици пристигат при княз [[Борис I|Борис]] и ситуацията предполага той да бъде превърнат от тях в един от първите собствено български [[светец|светци]]. Нещо повече: култът към него би трябвало да е доста разпространен - ако не в цяла България, то поне в района около столичния град, тъй като са налице неговите мощи. В същото време старобългарските църковни дейци [[Климент Охридски]], [[Наум Охридски]], епископ [[Константин Преславски|Константин]], [[Йоан Екзарх]] и др. полагат неимоверни усилия да наложат в България религиозното преклонение към славянските първоапостоли [[Константин-Кирил Философ]] и архиепископ [[Методий]]. Като се има предвид, че през разглежданата епоха култът към даден светец е неразривно свързан с неговите мощи, а тези на Константин-Кирил и Методий са извън пределите на страната, техният наистина успешен опит да превърнат двамата братя в основни символи на Българската църква буди огромно възхищение, но пълното "нехайство" към светеца Ангеларий изглежда още по-странно.
Ред 20:
На това място разказът за Ангеларий свършва и Теофилакт Охридски пропуска да опише дори неговото погребение. Не е трудно да се забележи, че той съобщава за ученика на Методий без задължителните за един житиен текст възторжени описания, хиперболи, славословия и [[агиография|агиографски]] похвати, които включват истории с чудеса, извършени от мощите на светеца. Ангеларий просто е една маргинална личност, спътник на истински интересуващия Теофилакт духовник - свети Климент.
Както е известно, Теофилакт Охридски съставя своето произведение за св. Климент на гръцки език. На практика Пространното житие на Климент Охридски е представител на [[византийска литература|византийската литература]]. Във времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] житието не е преведено на български език и поради това остава изолирано и напълно непознато. Вероятно това е причината известно време, след като Теофилакт завършва творбата си, Ангеларий все още да не е популярен сред българското общество. Така например през 1211 г. името му е пропуснато при изготвянето на един официален документ на [[Българска православна църква|Българската църква]] - [[Синодик на цар Борил|Синодика на цар Борил]]. Включеното в този паметник славословие за учениците на Методий гласи: "''На Климент, неговия'' (на Методий) ''ученик, епископ на велика Морава и на учениците му Сава, Горазд и Наум, защото те много се потрудиха за славянските книги - вечна им слава.''" Отсъствието на Ангеларий се приема от учените за механична грешка на авторите. Това едва ли е вярно, след като друг български книжовен паметник от същата епоха - т. нар. [[Жития на Наум Охридски|Второ житие на Наум Охридски]] (първ. пол. на XIII век)- също съдържа информация за Методиевите ученици, но отново не споменава Ангеларий. В това житие четем: ''"Той'' ([[папа]] [[
Между 1216 и 1234 гг. [[Българска православна църква|Охридската архиепископия]] се оглавява от Димитър Хоматиан, който също като своя предшественик Теофилакт е дълбок почитател на Климент и неговото духовно дело. Йерархът на Охрид написва на свой ред житийна творба за най-значимия светец на своя град, която в много отношения е повлияна от произведението на Теофилакт. В неговото [[Жития на Климент Охридски|Кратко житие на Климент Охридски]] името на Ангеларий естествено се появява: "''Пръв'' (Климент) ''заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание...''". Не може да бъде пренебрегната онази подробност, че Димитър Хоматиан е автор и на една Служба за Климент Охридски, която съпровожда Краткото житие. В него той вмъква следния стих: "''Ти си тръгнал от Рим, Клименте блажени, заедно с божествените мъже и твои съратници Методий, Горазд, Наум и Сава...''". Липсва задоволителен отговор на въпроса по каква причина Димитър Хоматиан оставя Ангеларий настрани от останалите светци. Краткото житие на Климент от Димитър Хоматиан много скоро бива преведено на български език и се разпространява из цялата страна. Много е вероятно едва тогава българските книжовници и църковни дейци да научават за Ангеларий. Факт е, че малко по-късно - през вт. пол. или кр. на XIII век - на бял свят се появява първото българско произведение, използвано днес като извор за Методиевия последовател Ангеларий. Става дума за [[Жития на Константин-Кирил Философ|Краткото житие на Кирил]], известно като "Успение Кирилово". В него, както може да се очаква, не откриваме никакви нови данни за Ангеларий, а само една кратко споменаване на Методиевите следовници, сред които е включен и той. С това списъкът на средновековните творби, от които можем да почерпим някакви данни за светеца, е изчерпан.
| |||