Васил Хаджикимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 1;
Ред 17:
{{Цитат|Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като [[Мирчо Кикиритков|Мирчо]] и др. Той и компания са загазили вече твърде много.}}
 
През 1932 година Васил Хаджикимов сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „Македонско„[[Македонско знаме“знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „Македонска борба“, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>.
 
След разгрома на [[Кралска Югославия]] от [[Нацистка Германия]] през пролетта на 1941 година се прехвърля във [[Вардарска Македония]], където участва в създаването на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]] и последвалото посрещане на българската армия. Редактира заедно с д-р [[Борис Благоев]] печатния орган вестник „[[Македония]]“, с директор-издател [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. След 1944 година Васил Хаджикимов е арестуван от новата [[Югославия|югославска]] власт и през февруари 1946 година е осъден първо на смърт чрез разстрел, после присъдата му е заменена от Върховният военен съд с 20 години затвор, от които излежава само 11 в [[Идризово]].