Теченията на политическата философия, които се коренят в [[индивидуализъм|индивидуализма]] и [[социализъм|социализма]] имат различно определяне за свобода: [[индивидуализъм|индивидуалистките]] и [[либерализъм|либерални]] концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство се приравнява на господство на най-силните.
[[Джон Стюарт Мил]] в своя труд ''„ЗаЗа свободата“свободата'' първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. В своето произведение ''„ДвеДве концепции върху свободата“свободата'', [[Исак Берлин]] формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: ''"позитивна свобода''" и ''"негативна свобода''". Втората обозначава негативно състояние, в което индивида е предпазен от [[тирания]] и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права.
[[Алексис дьо Токвил]] в своя труд ''„ДемокрациятаДемокрацията в Америка“Америка'' е първият, който изковава термина ''"мека тирания''" и ''"взаимна свобода''". Също така Мил <!-- това "също така" не предполага ли, че се има предвид Токвил? --> предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата. Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл [[морал]]ът трябва да замести тиранията във всяка легитимна [[форма на управление]]. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.
