Хуняди (замък): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎История: не гарван, а турул
Ред 26:
Замъкът е създаден от благородническия род [[Хуняди (род)|Хуняди]]. През [[14 век]] унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски|Жигмонд]] го подарява на [[Янош Хуняди]]. Замъкът е реставриран в периода [[1446]]-[[1453]] от неговия внук [[Янош Хуняди]], Направен е основно в [[готика|готически стил]], но има елементи и на [[ренесанс]]овата архитектура. Има високи и здрави отбранителни кули, вътрешен двор и подвижен мост. Построен върху по-старо укрепление и върху скала над река [[Злащи]], замъкът Хуняди е голяма и изпъкваща постройка с високи, оцветени в различни цветове покриви, кули, безбройни прозорци и украсени с каменна резба тераси.
 
Като едно от най-важните притежания на [[Янош Хуняди]], замъкът е силно променен по негово време. Той се превръща в истински господарски дом, не само стратегически укрепена позиция. С течение на годините собствениците на замъка променят неговия облик, добавяйки кули, зали и стаи за гости. Галерията и [[донжон]]ът - последната защитна кула (наречена „Не боjса“бойса“, от [[сръбскицърковнославянски]] „Не се страхувай“), останали неизменени от времето на Янош Хуняди, и кулата Капистрано (наречена на [[Францискански орден|францисканския монах]], живял в замъка) са някои от най-забележителните сгради в замъка. Други важни постройки са Залата на рицарите (голяма зала за пиемприем на гости), Боздуганената кула, Бялата крепост, използвана като стая за съхранение на провизии и Залата на събранието, на чийто стени са нарисувани портрети на различни владетели (сред тях са [[Матей Бесараб]], княз на [[Влахия]] и [[Васил Лупу]], княз на [[Молдова]]). Крилото от замъка, наречено „Мантия“, може да бъде видян портрета на легендарния [[гарвантурул]], от който наседниците на Хуняди са взели фамилията си - Корвин.
 
В двора, близо до църквата, направена по времето на Влад III, има дълбок около 30 м кладенец. Смята се, че е изкопан от дванадесет турски пленници, на които е било обещано, че щом стигнат вода, ще бъдат освободени. След 15 години те завършват кладенеца, но хората, които са ги взели в плен, отказват да ги пуснат. Смята се, че надписът на стената на кладенеца означава „Вода имате, но душа нямате!“. Специалистите обаче го разчитат като „Този, който е написал това, е Хасан, живял като роб на неверниците в крепоста край църквата“.