Смедеревски санджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sq:Pashallëku i Beogradit |
м →Обхват |
||
Ред 7:
== Обхват ==
'''Смедеревският санджак''' към момента на избухване на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] има около 400 000 население /от които около 1/10 [[мюсюлмани]]/, и площ 24 440 km². Съставен е от 12 [[нахия|нахии]] - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка, формирани след [[Свищовски договор|Свищовския договор]]. В [[1830]]-[[1833]] г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като към първоначалния княжеството [[анексия|анексира]] още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на [[Високата порта|Портата]], заета с [[въстание]]то на [[Али паша]] в [[Египет]] /застрашил [[Цариград]] чрез [[поход]]а си през [[Сирия]]/. Според т. 8 от [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]], се дава право на Смедеревския санджак да се управлява автономно, включайки свобода на управление и богослужение. След нахлуването на [[Наполеон I|Наполеон]] в [[Руска империя|Русия]], [[Османска империя|Османската империя]] напада автономното [[княжество]] от три страни - откъм [[Видин]], [[Ниш]] и [[Босна (област)|Босна]], подчинявайки напълно под своя [[власт]] [[територия]]та на санджака към края на [[септември]] [[1813]] г.
На [[24 март]] [[1826]] г., [[Руска империя|руският]] [[посланик]] при Високата порта поставя [[ултиматум]], с който се иска прилагането на чл. 8 от Букурещкия договор. Този ултиматум предизвиква [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] ([[25 септември]] [[1826]] г.), след която се признава на Руската империя правото на протекторат над [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Княжество Сърбия|Сърбия]]. Петата статия на конвенцията потвърждава [[право|права]]та на [[Княжество Сърбия]], дадени от чл. 8 на Букурещкия договор, подчертани и от особен [[хатишериф]], който съдържа допълненията и обясненията, изработени от особена комисия в [[Цариград]] с участието и на сръбски делегати. ''Портата признава по принцип на [[Княжество Сърбия|Сърбия]] правото на шестте нахии, които са [[Първо сръбско въстание|въстанали]] с [[Карагеорги Петрович|Кара-Георги]], и които не са се присъединили към [[Милош Обренович|Милош]]евото [[Второ сръбско въстание|въстание]] през [[1815]] г., не защото са били придадени към други пашалъци, а защото като [[български]], не са искали, по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското.'' <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref>
| |||