Георги Бранкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
Възползвайки се от смъртта на Сигизмунд, Мурад II отпочва поход срещу владението на деспот Георги през 1437 г. През 1439 г. султан Мурад ІІ превзема Смедерево, а деспот Георги бяга в Унгария. В крепостта османския султан пленява, а по-сетне и ослепява синовете на деспота - Григор/ий/ (Гъргур) и Стефан. През 1441 г. османците превземат и [[Ново Бърдо]].[http://ald-bg.narod.ru/Vladeteli/SrVlad/GBrankovic/tekst.htm] Георги Бранкович със сина си Лазар намира по това време убежище в Унгария. В Унгарското кралство имотите му са конфискувани заради безволевото му и безхарактерно поведение спрямо османците, и той се установява в [[Дубровнишка република|Дубровник]].
Деспот Георги активно се включва и участва в първия поход на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав ІІІ Ягело]] и [[Янош Хуниади]] от 1443/44 г., който цели освобождението на [[Българско землище|българските земи]] от османците, и достига до [[Златица]]. По силата на сключения [[Одрински мирен договор|мирен договор в Одрин]], деспот Георги си възвръща владението. Османската заплаха го кара да е предпазлив, и той предвидливо отказва да се присъедини към втория поход на християнската коалиция под предводителството на младия полско-унгарски крал и Янош Хуниади към [[Константинопол]], завършил
При възкачването си новия османски султан [[Мехмед II]] е благоразположен към деспот Георги и той успява да запази владението до смъртта си през 1456 г. След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], Мехмед II започва изненадващ поход срещу владенията на деспота. Унгарците подпомагат деспот Георги, но през 1455 г. наново и безвъзвратно е превзето Ново бърдо.
На следващата 1456 г. деспот Георги участва в отбиването османските атаки срещу Смедерево и [[Обсада на Белград (1456)|Белград]], а в края на годината умира.
== Източници ==
| |||