Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Началото на Спортклуб Пловдив ==
'''Спортклуб''' е футболен клуб от [[Пловдив]], създаден на 26 юли 1926 г. Един от голямата тройка на [[пловдив]]ския [[футбол]] заедно с клубовете [[Ботев Пловдив|Ботев]] и [[Левски(Пловдив)]]. Цветовете на клуба са червено, черно и бяло.
Екипи: фланелки на червено-черни вертикални райета, червени гащета, чорапи на червено-черни хоризонтални райета; бели фланелки с бяло "С" на гърдите, черни гащета, чорапи на червено-черни хоризонтални райета; червени фланелки с бяло "С" на гърдите, червени шорти, чорапи на черно-бели хоризонтални райета; бели фланелки с черно "С" на гърдите, бели гащета, чорапи на черно-бели хоризонтални райета.
== Хроника ==
 
[[Файл:Sportclub.png|thumb|left|150px|Емблемата на Спортклуб Пловдив]]
''Пловдивски Спортклуб'' е създаден на 26 юли [[1926]] г. след обединяването на кварталните спортни клубове от IV-ти пловдивски район - "Караджа" и "Атлетик".
 
На 26 юли 1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище „Иван Вазов“, двата пловдивски спортни клуба „Караджа“ и „Атлетик“ се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.
През [[1940]] г. достига финала за [[Националната купа]] (Купата на Царя), но губи от [[ФК`13]] с 1:2. Две години по-късно пак е на финал. Губи служебно с 0:3 от [[ПФК Левски (София)|Левски София]], тъй като срещата е прекъсната по вина на играчите на Спортклуб в 80-тата минута при резултат 3:1 за софиянци.
 
След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.
През 1945 г. приобщава католическия спортен клуб "Петър Парчевич", през 1947 г. - физкултурното дружество на кооперативните работници "П. Ченгелов", а през 1949 г. - ведомственото дружество на работниците от транспорта "Локомотив".
 
През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години – до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат „създателят на тоталния футбол“). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.
== Успехи ==
С името "Спортклуб" - 5 място в [[Национална футболна дивизия|Националната дивизия]] през [[1939]] г.
*5 място в [[Държавно първенство|Държавното първенство]] през [[1941]] г.
*Финалист за [[Царска купа|Царската купа]] през [[1940]] и [[1942]] г.
С името СП 45 - полуфиналист за държавно първенство (1945 г.)
С името Славия-Ченгелов - четвъртфиналист за държавно първенство (1948 г.), финалист за Националната купа (1948 г.)
 
== Годините преди 1944г. ==
== Известни футболисти от 20-те, 30-те и 40-те години==
 
В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим.
* Климент Гичев-Килимина
* Петър Иванов-Пината
* Милю Манолов
* Аспарух Караянев-Пуха
* Методи Караянев-Кото
* Васил Караянев
* Христо Бъчваров-Бъчвара
* Стефан Паунов-Пауна
* Иван Лазаров-Червения
* Димитър Антонов
* Борис Белков-Бучо
* Никола Белков-Лешко
* Христо Попов-Ито
* Димитър Батинов-Батина
* Атанас Тодоров-Начето
* Георги Киров-Гегата
* Едуард Малхасян-Малката
* Димитър Сотиров-Рогача
* Тодор Атлиев
* Тодор Финков
 
В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г. и 1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
[[Категория:Пловдивски футболни отбори]]
[[Категория:Несъществуващи български футболни отбори]]
 
== Годините след 1944г. ==
[[lt:Sportklub Plovdiv]]
 
В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич – през 1945г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив.
 
През 1947г. било приобщено дружеството на кооперативните работници - "Петър Ченгелов". В съответствие, името на Спортклуб станало "Славия-Ченгелов".
В началото на 1949г. било възстановено името "Славия" Пловдив. На 5 октомври 1949г. Спортклуб (Славия Пловдив) приобщил дружеството на транспортните работници - "Локомотив". Първоначално обеднението получило името "Енергия", което две седмици по-късно променили на "Торпедо".
От 1951г. Спортклуб заживял с името на последния клуб, който приобщил - Локомотив Пловдив."
 
В статията са изпозлвани материали от www.loko-pd.com с изричното съгласие на авторите им!
76

редакции