Воден: Разлика между версии
м |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:08, 6 януари 2006
Воден (Έδεσσα / Едеса) е един от най-красивите градове в северна Гърция (Егейска Македония), разположен на ок. 90 км на запад от Солун, главен град на номата Пела с 18.250 жители (2001 г.). Гръцкото име идва от фригийския диалект и означава «крепост или град на вода». Съответното име на български е "Воден", понеже е прочут с богатството на вода, водопади и зеленина. thumb|Големият водопад (Каранос) във Воден
]]
История
В Едеса са намерени останки от медната ера. През 5-7 в. пр. н.е. под горния град с акропол е разположен долния град. До днес са запазени останки на акропола, а в долния град крепостни стени (5 м височина) и каменни колони. Особенно интересна е Южната кула. През Едеса минава северното разклонение на пътя, наречен през римско време Via Egnatia. След 168 г. римският град процветява. Каменни надписи документират, че в града е имало дворец на градския съвет, гимназия, храмове на Зевс, Дионисий и богинята Ма. Тук се намират паметници на Артемида и Савазий. През втората половина на 3 в. градът е нападан от готите, а в края на 6 в. започва преселването на жителите на долния град на днешното място. По времето на Симеон Велики Едеса попада в границите на България. Допуска се, че по време на Второто българско царство Давид е резидирал в Преспа, Мойсей в Струмица, Арон в Средец, а Самуил във Видин или Воден. Единственият по това време достъпен път към тогавашната вътрешна област на България (Битоля, Прилеп, Охрид) е през Воден към Острово- Лерин- Битоля (днес там минава жп-линията Солун – Скопие). През 1001 г. Василий II обсажда Воден, отбраняван от Драгшан, който категорично отказва да се предаде. Градът обаче е превзет, а Драгшан е отведен в Солун, но успява да избяга от там и върне Воден на България. След Самуиловата смърт, при Гаврил Радомир, Воден е отново превзет (9 април 1015 г.), а Драгашан убит чрез набиване на кол. Българските сили, предвождани от кавхан Дометиан, са били разбити от Василий II в Солунското поле. Част от местните българи са изселени в Беломорието, а на тяхно място са настанени ромеи, така наречените кондарати. По време на Балканските войни почти цялото българско население в южна Македония (Воден, Костур, Лерин) е асимилирано.