'''Михаѝл Ива̀нович Драгомѝров''' е руски [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]],. воененВоенен историк , [[професор]], преподавател по тактика в [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската Генералщабна академия]], професор.
== Биография ==
Ред 30:
===Участие в Руско-турска война (1877-1878)===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 - 1878)]] командва XIV-а Пехотна дивизия, която първа пресича [[Битка при Свищов|Дунава]] при [[ЗимницаЗимнич]] край- [[Свищов]]. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-айормайор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турскататурските войскавчасти в 2 часа през нощта на [[15 юни]] [[1877]] г. и свършвазавършва в 2 часа след обед на 16 юни . Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема [[Свищов]] и обезпечава прехвърлянето на всичкитепървите четири корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е удостоеннаграден с орден „Св. Георги“ III степен.
СледВ хода на военните действия това XIV-а Пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. ГенералДивизията на генерал-майор Драгомиров е тозитази, койтокоято в критичния момент пристига на вр. Шипка на помощ на отряда на генерал-майор [[Николай Столетов]]. На [[12 август]] [[1877]] г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]] при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II]] в по-горно военно звание - [[генерал-лейтенант]] на [[1 септември]] [[1877]] г.
===След войната===
Лекува се и след оздравяване е назначен за началник на Николаевската Генералщабна академия / [[1878]]-[[1889]] /. Получава чинзвание генерал-адютант. През тези 11 години превръща Академията в център на руската военна наука. Тук той издава главния си труд - "Учебник тактики". През [[1889]] г. e командващ войските на Киевски военен окръг. В периода [[1897]] - [[1903]] г. последователно е Киевски, Волински и Подолски генерал-губернатор. През [[1901]] г. е награден с най-висшия руски орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозванний]]“. През [[1903]] г. преминава в пенсия и е назначен за член на Държавния съвет. Виден военен теоретик в следреформена Русия. Генерал Михаил Драгомиров е почетен член на Московския и Киевския университет, на Шведско-Норвежката кралска академия / [[1896]] /. Умира на [[15 октомври]] [[1905]] г. в Конотоп.
В родният му гр. Конотоп ([[Украйна]]) е издграден негов паметник. Улици в [[Казанлък]], [[Шумен]] и [[Сливен]] / [[България]] /, [[Киев]] / [[Украйна]] / и село [[Драгомирово]] , [[Област Велико Търново]] / [[България]] / носят неговото име.
