Спектрална серия: Разлика между версии

▲Серийната структура е характерна за по-вечето свободни [[атом]]и. Изразява се в това, че в наблюдавания спектър съвкупности от спектралните линии се обединяват в специфични групи – спектрални серии. Тази структура на атома е свързана с [[дискретност]]та на [[енергетично ниво|енергетичните нива]], на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално (експеримент на Франк и Херц). След това е обяснен теоретично от квантовата теория ([[квантова механика]]).

▲Установено е не само, че при поглъщане / излъчване на [[квант]] светлинна енергия от водородния атом се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната - l: <math>1/l=R[(1/m)+(1/n)]</math> (1), където се нарича вълново число , или още приведена честота, мерната му единица е cm^-1 . [[Константата на Ридберг]] R за водорода е 109 677,571 cm^-1 . На m и n отговарят цели числа, които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво. Като m е [[константа]], която може да заема определени стойности за водородния атом, а n в рамките на серията заема стойности m+1, m+2,…. .

▲Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом се подчиняват на определена такава зависимост (като(1)). Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които m= константа, а n приема стойности m+1, m+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За атома на водорода m=1, 2, 3 и 4 отговарят съответно на спектралните серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.