Никола Петров (борец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 4;
Редакция без резюме
Ред 26:
 
Голямата мъка по Родината и най-близките карат славния и непобедим борец да се завърне в родната Горна Оряховица след триумфалното си шествие по тепихите. Привързаността му към родината е причина на няколко пъти той да гостува на своята братовчедка Пена Кръстева в село Чайер (днес с.Камен).
При едно от посещенията си Никола Петров посещава и учениците от меснотомесТното основно училище. В училищния двор, пред невръстните и по-възрастните жители на селото, българинът демонстрирал невижданата си мощ. Докато разговарял приятелски с чайерчаните и гостуващите другоселци, няколко от най-яките мъже докарали с биволски впряг голям воденичен камък. Никола Петров легнал по гръб на застланата върху земята рогозка и четирима здравеняци поставили воденичния камък на гърдите му, след което един след друг върху него се качили единадесет мъже. Никола Петров издържал огромната тежест,станал след сеанса и се усмихнал все едно, че нищо не е било. След това на един железен лост се хванали шест мъже, а борецът вдигнал и шестимата във въздуха без никакви затруднения.
Никола Петров се проявява и като добър гражданин и общественик, особено по време на управлението на [[Александър Стамболийски]]. В няколко срещи шампионът развира идеята си на министър-председателя за построяването на спортни зали в столицата и по-големите градове на страната. В тази връзка той има и разговори с председателя на тогавашното Народно събрание — [[Ангел Николов]]. През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в [[София]], която ръководи и лично обучава в нея младите борци.
По време на Първата световна война Никола Петров открива със собствени средсва подкрепителен пункт на гара Горна Оряховица за пристигащите от фронта войници, като изпълнява и функцията на военен преводач.