Разлика между версии на „Парадигма“

1380 байта изтрити ,  преди 10 години
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
Важен аспект на парадигмите на Кун е това, че парадигмите са несъизмерими,което значи, че две парадигми не могат да бъдат сравнявани една с друга. Новата парадигма, която измества старата не е задължително да е по-добра, защото критерия за оценка зависи от самата парадигмата.
 
По-пренебрежителният термин „групово мислене” и терминът „групово съзнание” имат много близко значение,което се отнася до малки или големи по мащаб примери за дисциплинирана мисъл. [[Мишел Фуко]] използва термините [[епистема]] и [[дискурс]], {{факт|матезис}} и таксономия, като аспекти на „парадигма” в оригиналното значение на Кун {{източник}}.
 
Обикновена аналогия: опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”. Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма. ”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука. Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми. Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.
 
=== В програмирането ===
Програмна парадигма, {{факт|образен модел на програмиране обикновено подсилен}} от използвания програмен език.
 
Програмната парадигма е основен стил на програмиране, отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в [[ООП|обектно-ориентираното програмиране]] програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във [[функционално програмиране|функционалното програмиране]] една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.
 
=== В жаргона ===
 
Израз (известен още като модерна дума), често неологизъм, широко използван в управителските, техническите, административните, а понякога и в политическите среди. Въпреки че се срещат широко в тези среди, {{факт|думите често имат неясно значение.}} Модерните думи обикновено са предназначени за впечатляване на нечия публика претендирайки за някакви познания. По тази причина често те са универсални.{{уточнение}} Обикновено правят изреченията трудни за разискване, поради неясното им значение. Тези думи се различават от жаргона по това, че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен, докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение, поне за специалистите. Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи. Една модерна дума може да се появи, а може и да не се появи в речника, а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.
 
=== Изменения на парадигмата ===
 
Този термин също се използва и в [[кибернетика]]та. Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред (подобно на концепцията на [[ентропия]]та в химията и физиката, парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие, което би увеличило крайната ентропия на системата).
 
За да се създаде една парадигма се изисква затворена система, която би приела всякакви промени.{{уточнение}} По този начин парадигмата може да бъде приложена само към {{факт|система, която не е в крайната си фаза}}. Някои езикови пуристи усещат, че с терминът парадигма е широко злоупотребявано сред {{факт|„бизнес философите”}} и {{факт|адвокатите от всякакъв тип}} и в този контекст не носи никакъв смисъл.
 
== Източници ==
<references/>
 
 
[[Категория:Философия на науката]]