История на евреите в Англия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м /* Евреите на Албиона до изгонването им от Едуард I {{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, Еврейското лихв |
||
Ред 9:
С началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]] положението на евреите се променя. През март 1144 г. е регистриран първия случай на т.нар. [[кръвна клевета срещу евреите]]. По това време еврейски общности са регистрирани в Лондон, Оксфорд, Кембридж, Норич, Тетфорд, Бъндей, Кентърбъри, Уинчестър, Нюпорт, Стафорд, Уиндзор.
Първите по сериозни сблъсъци между християни и евреи избухват непосредствено след коронацията на крал [[Ричард I Лъвското сърце]]. По това време Ричард се готви за участието си в [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Кампанията по финансиране на презморския поход засяга и еврейската общност на острова. В годините 1189/90 на острова избухват сблъсъци между кръстоносците и еврейската общност. През 1194 г. по време и след завръщането на Ричард I от [[светите земи]], лихварската дейност на евреите е регламентирана от краля, поради избухналите междувременно масови сблъсъци между длъжници-християни с техните кредитори-евреи. През 1198 г. Ричард I получава папската була на [[Инокентий III]] за анулиране на всички [[лихва|лихви]] по предоставените и при предоставяне на заеми от евреи на християни. От 1218 г. Кентърбърийския епископ въвежда задължителното изискване всички евреи да се сдобият с отличителен знак по който да бъдат разпознавани. През следващите години към кралския двор започват да валят петиции от гражданството срещу еврейското лихварство. Евреите са прогонени последователно от Нюкасъл в 1234 г., Уикъмб в 1235 г., Саутхемптън в 1236 г., Беркамстед в 1242 г., Нюбъри в 1244 г. В годините 1263/65 еврейското имущество в Лондон, Кентърбъри, Нортхемптън, Уинчестър, Кембридж, Уорчестър и Линкълн е подложено на разграбване от озверели длъжници. Има и палежи. Кралската власт се вижда принудена да ограничи еврейските печалби от лихварство.
След сключване на [[Лионска уния|Лионската уния]] на престола в Англия се възкачва [[Едуард I]]. Още в началото на управлението си новия крал отменя правото на евреите да заемат пари срещу лихва на християните, като дейността им се ограничава до търговия и занаятчийство, както и до стопанисване на разни търговски обекти без земя за срок не по-дълъг от 10 години. Това кара евреите да прибетнат до използването на редица търговски трикове с цел да заобиколят изискването да не отпускат пари в заем срещу лихва. За тези си деяния много евреи са осъдени на различни срокове затвор, а 293<sub>ма</sub> екзекутирани. Ситуацията с огромната лихварска задлъжнялост на християните към евреите изисква кардинално решение в кралството. Това принуждава Едуард I да издаде с подкрепата на католическата църква указ на 18 юли 1290 г., по силата на който всички евреи се експулсират от [[Кралство Англия]], и под страх от [[смъртно наказание]] им е забранено пребиваването на територията на кралството. Евреите следва да напуснат Англия до деня на [[Вси светии]] същата година. Повечето от английските евреи се насочват към съседна Франция, откъдето на три пъти през следващия [[14 век]] са гонени, докато най-накрая през [[1394]] г. не са окончателно изгонени и от Франция - виж [[история на евреите във Франция]]. През 1492 г. емигриралите на Пиренейския полуостров английски и френски евреи са [[изгонване на евреите от Испания|изгонени и от Испания]]. Първите [[марани]] проникват отново на английска територия тайно през 1493 г., а едва от 1655 г. насам има официално разрешение от [[власт]]та за пребиваване на евреи на острова.
| |||