Яровит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
На български не е Жаровит; изобщо тук славянската митология е под всякаква критика... Ще я мъчим и нея :І
пренаписване
Ред 1:
'''Яровит''' (в немските хроники ''Gerovit'', ''Herovit'', {{lang-la|Gerovitus}}) е [[божество]], почитано от западните [[славяни|славянски]] племена (полабските и прибалтийските — [[поморяни]] и др.). Като средища на култа му са известни Вологошча (дн. [[Волгаст]]) и Обла ([[Хафелберг]]), последното селище е населявано от славянското племе [[березани]]. В светилището на Яровит във Волгаст на стената виси голям, изкусно изработен [[щит]], обкован със [[злато]]; изнасян е от светилището само по време на война за осигуряване на победа. Средновековните хронисти [[Херборд]] и [[Ебон]] го описват като бог на войната, като Херборд недвусмислено го отъждествява с [[Древен Рим|римския]] [[Марс (бог)|Марс]]. Когато [[епископ]] [[Отон Бамбергски]] посещава Хафелберг (тогава Обла), попада на празника на Яровит, в който участват много хора с хоругви и знамена, които също са приемани за воински символи<ref>Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ - 2000. София, 1993. с. 59.</ref>. Същевременно в „Житието на св. Отон Бамбергски“ е описана сцена, според която Яровит се явява на селянин в гората и му заявява, че той е неговият бог, който кара да растат тревата и листата, властва над плодородието на ниви и добитък и над всички човешки блага. Самото име „Яровит“ се извежда от [[Славянски езици|старославянския корен]] jar-, jaro-, означаващ „суровост“, „сила“ (в смисъла на бликаща от пролетта/младостта сила), което предполага, че той първоначално е божество на плодородието, придобило по-късно воински облик. Неговото източнославянско съответствие Ярило е запазил повече от чертите на плодоносно божество, въпреки че и при него се забелязват воински черти.
'''Яровит''' (в хрониките ''Gerovitus'') е [[бог]], почитан от западнославянската народност [[поморяни]] през 12 век. Той е свързван с битките, оръжията, смелостта, гнева, мъстта.
 
В [[Русия|руския]] „Суздалски летопис“ се среща името на „идола“ '''Ярун''', като се смята, че е вариант на името Яровит — Ярило. Някои изследователи са склонни да приемат божеството Яровит — Ярило — Ярун като едно от въплъщенията на [[Перун]]<ref>[[Александер Гейщор|Гейщор, Александър]]. Митология на славяните. Български художник. София, 1986.</ref>.
== Вижте също ==
* [[Ярило]]
* [[Славянски божества]]
* [[Славянска религия]]
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория: Славянски богове]]
{{митология-мъниче}}
 
[[bs:Jarovit]]