Брестовица (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „{{пове en:Brestovitsa, Plovdiv Province ru:Брестовица (Пловдивская область)“ |
Премахната редакция 3337902 на 78.130.215.132 (б.) |
||
Ред 1:
{{повече източници}}
{{друго значение|българското село в Област Пловдив|другото българско село в Област Русе|Брестовица (Област Русе)}}
<br/>
{{Селище в България
| име = Брестовица
| област = Пловдив
| екатте = 6505
| надм-височина = 297
| пощ-код = 4224
| тел-код = 03142
| сев-ширина = 42.083
| изт-дължина = 24.600
| кмет ([[БСП]])
}}
[[Image:Brestovitsa-view.jpg|right|thumb|270px|Изглед към село Брестовица]]
'''Брестовица''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Родопи]], [[Област Пловдив]].
== География ==
В една [[топография|топографска карта]] на Европейска Турция, изработена от [[Австрия|австрийски]] картографи през [[1851]] г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните [[Родопи|родопски]] ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия [[Древен Рим|римски]] път край [[Марица]], не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите [[гора|гори]], обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.
Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от [[Пловдив]] в най-северното подножие на [[Върховръшки рид|Върховръшкия рид]] на Западни Родопи, на границата с [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на височина 297 м.
Горският фонд е с площ 2 500 [[хектар|ха]]. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, [[ливада|ливади]], [[дере]]та, и заоблени върхове. [[Климат]]ът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са [[канелени горски почви|канелено-горските]], [[кафяви горски почви|светлокафявите горски]] и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадните]].
Местността ''Лещенско'' (60 ха) е разположена на 650 м [[надморска височина]], а местността ''Брянощица'' (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.
Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички [[дърво|дървесни]] видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – [[бор]] и [[ела]]. От естествените широколистни гори преобладават [[габър]], [[леска]], [[дъб]], [[бук]], [[бряст]], [[липа]], [[дрян]], [[глог]], а от иглолистните – бял и черен бор, ела, [[хвойна]]. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за [[дърводобив]], а 95% са със специфични екологични функции.
Районът се обитава от [[заек|зайци]], [[лисица|лисици]], [[язовец|язовци]], [[чакал]]и, [[диво прасе|диви прасета]], [[вълк|вълци]], [[сърна|сърни]], [[елен]]и, [[муфлон]]и; [[синигер]]и, [[славей|славеи]], [[кукувица|кукувици]], [[кос]]ове, [[сврака|свраки]], [[сова|сови]], [[бухал]]и, [[сива врана]], [[черна гарга]], различни видове [[орел|орли]] и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици ([[скална яребица]]) и [[лещарка|лещарки]] – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, [[бракониерство]] и общо замърсяване на средата.
Местността ''Бряновщица'' граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани [[мечкови|мечки]], диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, [[дива коза|диви кози]]. В момента, част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.
== История ==
[[Image:Brestovitsa-war-monument.jpg|right|thumb|200px|Паметник на падналите във войните жители на Брестовица]]
По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през [[халколит]]а. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на [[тракийски конник|тракийския конник]], [[сребро|сребърни]] [[монета|монети]] и др.
Запазени са останки от [[манастир]]а ''Св. Никола'', строен по време на [[Второ Българско царство|Търновското царство]] и опожарен при голямото [[ислямизация|помохамеданчване]] през [[1666]] г. В Пловдивската митрополитска библиотека се съхранява ръкописно ''[[Четвероевангелие]]'' от в [[17 век]], ''Месецеслов'' с избрани [[тропар]]и от [[15 век]] и др., които дават основание да се предполага, че в манастира ''Свети Никола'' са се трудили книгописци.
Името на селището се споменава за първи път в [[Османска империя|турски]] регистър от [[1576]] г., където е отбелязано с българското име ''Бирестувиче'', а по-късно носи и турското име ''Дереджикьой''.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брестовица е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
== Религии ==
[[Image:Brestovitsa-church.jpg|right|thumb|200px|Църквата "Свети Тодор Тирон"]]
Върху основите на старата, разрушена от придошлото дере [[църква]], през [[1848]] г. е поставен първият камък на новата - ''[[Тодор Тирон|Свети Тодор Тирон]]'', осветена на [[25 август]] [[1851]] г. Църквата е изградена от дялан камък и е достатъчно голяма да приеме при богослужение цялото тогавашно население на селото. [[икона|Иконите]] са изографисани от иконописците [[Димитър Зограф]] и [[Никола Зограф]] — баща и син от [[Самоков]].
== Обществени институции ==
=== Училище и детска градина ===
Началото на училищното дело е поставено през [[1800]] г. в учебна килия. Първата училищна сграда е построена за месеци от брестовичани през [[1835]] г., а първият учител е поп Иван от Котаровия род. Днес Основно училище ''[[Христо Ботев]]'' разполага с три сгради и богата учебно-материална база.
=== Читалище ===
[[Image:Brestovitsa-community-centre.jpg|right|thumb|200px|Читалището на Брестовица]]
Читалище „Съзнание“ в с.Брестовица е създадено през [[1873]] г. През своята история то е съхранило авторитета и спецификата си на културен център в селото. Фолклорните състави към читалището са с траен интерес и познания в областта на фолклора. [[песен|Песните]] и [[танц]]ите, които се разработват и поставят, са от всички фолклорни области на България и основно от тракийската. Наред с обработения фолклор, съставите вземат участие в представянето на автентичени ритуали и обичаи от бита и поминъка на село Брестовица — [[коледуване]], [[бъднуване]], [[къпънки]], [[туйкане]]. Особено място заема представянето на ритуала [[зарязване]], свързан с празника на селото — [[Трифон Зарезан]] — обвързан с основния поминък на населението — [[лозарство]]то.
Към читалището функционират:
* самодеен младежки танцов ансамбъл ''Тракийци'' с много богата дейност и изяви в страната и чужбина;
* детски танцов състав за народни танци с участия в общински и регионални прегледи на художествената самодейност;
* женска певческа група за народни песни с богат репертоар и издаден компакт диск със 17 народни песни;
* женска певческа група за стари градски песни.
== Спорт ==
[[Спорт]]ното движение в с. Брестовица възниква през 20-те години на [[20 век]], под формата на [[гимнастика|гимнастически]] дружества и [[футбол]]ни отбори.
През [[1950]] г. е основано „Дружество за физическа култура и спорт“, познато след това в цялата страна като физкултурно дружество „Виктор“. То развива [[баскетбол]], футбол, [[шахмат]] и [[борба]].
От Брестовица тръгва спортната кариера на [[Ваня Гешева]] в [[кану-каяк]]а – първият български олимпиец с три медала от една [[Олимпиада]], а в академичното гребане победи жъне [[Магдалена Булгурова-Георгиева]].
Спортният дух, масовото участие и високите постижения на спортистите налага изграждането на модерна база. През [[1982]] г. в двора на училището започва изграждането на нова спортна зала с баскетболно игрище и 250 места за зрители. В настоящия момент в нея се провеждат часовете по физическо възпитание и тренировките на баскетболните отбори.
== Културни и природни забележителности ==
=== Вилна зона „Бряновщица“ ===
Красивата природа, чистите води и природни дадености са предпоставка за създаването на вилна зона „Бряновщица“, намираща се на 12 км от Брестовица и на 930 м надморска височина. Районът предлага борато растително разнообразие от бор, ела, габър, леска, дъб и др. Днес вилна зона „Бряновщица“, разполага с 240 частни вили и през нея целогодишно преминават около 5000 почиващи и туристи.
=== Кулата ===
„Кулата“ в местността „Бряновщица“ е централна част от руините на [[чифлик]]а на [[Тъмръш|тъмръшкия]] властелин Ахмед ага, владял 18 села от територията на днешната [[община Родопи]] по време на османското владичество. Това не е бил прост чифлик, а палат, летен дворец, крепост. Макар и изгорял, този дворец е внушителен с развалините си до днес. Неговите зъбести стени, белите комини, които още стърчат над развалините, високите стени, напъстрени с множество мазгали и чешмата която още тече, ясно свидетелствуват за богатството и влиянието на стопанина.
=== Ловна хижа ===
Ловна хижа „Бряновщица“ е построена през [[1935]] г. с ентусиазма на ловците и населението на Брестовица. Масивната сграда от два етажа е изградена от камък. Още от откриването ѝ се използва за отдих и туризъм не само от населението на Брестовица, но и други любители на чистия въздух, спокоествието и тишината. Многократно са организирани детски и младежки лагери.
== Редовни събития ==
* [[1 януари]] — [[Сурвакане]]. Децата обикалят селото и сурвакат, наричайки за здраве и берикет. Сурвачките са напревени от [[дрян]], окрасени с [[пуканки]], [[люта чушка]], [[чесън]], [[вълна (материя)|вълна]]. Стопаните даряват децата с пари, орехи, плодове, потки и др.
* [[6 януари]] — [[Богоявление]] (Йордановден) — [[водосвет]] и хвърляне на кръста в ритуална чешма „Двете реки“. На този ден [[кумец|кумците]] ходят на гости у [[кум]]овете и искат прошка.
* [[7 януари]] — [[Ивановден]] — „Къпънки“ – на този ден всички младоженци се къпят за здраве в коритата на ритуалната чешма „Двете реки“.
* [[21 януари]] — [[Бабинден]] (ден на родилната помощ). Общоселски женски празник. Акушерките и лекарите, придружени от жените на Брестовица и музика се отправят към ритуалната чешма „Двете реки“, където се извършва ритуалното къпане на акушерките от млади родилки. Тържеството продължава с общоселско женско веселие.
* [[13 февруари]] — Тържествен концерт, организиран от читалище „Съзнание“, посветен на празника на селото – Трифон Зарезан.
* [[14 февруари]] — [[Трифон Зарезан]] – празник на селото. Основният обред – [[зарязване]] на [[лозе|лозята]] в Брестовица се извършва от години на 14 февруари с шествие. След църковните хоругви тръгва цялото село, начело с кмета, свещениците и водят със себе си свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или наденица, бъклица с вино и светена вода. Всеки лозар отрязва няколко пръчки или три корена и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на богословии за богата реколта. Празникът завършва с общо веселие. И така – ножиците са наострени, бъклиците са пълни, лозето очаква своите стопани.
* [[13 март]] (датата се мени по църковния календар) — [[Сирни заговезни]] — обичай „Туйкане“. Обичаят „Туйкане“ се провежда в деня на Сирни заговезни. Според етнографски проучвания другаде в България подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция, няма. Свидетели сме на оригинален обичай-изява на езическа непосредственост и еротична чувственост на младите сърца, сред романтичния декор на нощните огньове.
* [[1 май]] (датата се мени по църковния календар) — [[Великден]] — семеен празник. На този ден във всяка къща се приготвя печено агне. Селото усъмва с аромат на печено агне по брестовишки. Младоженците ходят на каниска в домовете на кумовете.
* [[24 май]] — Ден на българската писменост и култура. Общоселско тържество организирано от читалище „Съзнание“.
* [[15 август]] — [[Голяма Богородица]] – общоселски [[събор]] в местостта „Бряновщица“, „Празник на родовата памет“,Празник на параклис "Света Богородица", във връзка с неговото освещаване от негово Високо Преосвещенство Метрополит Арсений.
* [[14 септември]] — [[Кръстовден]] – ритуално откриване на [[гроздобер]]а.
* [[1 ноември]] — Ден на народните будители – тържество.
* [[23 декември|23]] — [[25 декември]] — Коледни тържества
* [[31 декември]] — Тържественно посрещане на Нова година на площада
== Личности ==
* [[Павел Джингаров]] (1912-1945) – български офицер, капитан, разстрелян от Народния съд;
* [[Петър Петров (изобретател)|Петър Петров]] (1919-2003) – инженер, изобретил първия дигитален ръчен часовник;
* [[Юри Буков]] (1923-2006) – един от големите пианисти на България;
* [[Ваня Гешева]] (р. 1960) – олимпийска медалистка по [[кану-каяк]];
* [[Магдалена Георгиева|Магдалена Болгурова-Георгиева]] (р. 1962) – състезателка по академично гребане.
== Други ==
Всестранна [[кооперация]] „Нов живот“ е създадена през [[1908]] г. Собственик е на [[винарска изба]], пострена през [[1943]] г. със средства на брестовичани и е с капацитет 3 500 000 [[литър|литра]] [[вино]]. За добрите вкусови качества на виното съществена роля играят благоприятните за отглеждане на лозя условия в района.
Най-старата винарска изба в с. Брестовица — „Мискет“ е създадена през [[1936]] г. като семейната изба от търговеца на вино [[Методи Хаджиянков]]. През 1998 г. е възстановена от Росица Кючукова по името „Вила Винифера“ (Villa Vinifera). Работи само в дървени бадеми от 25 тона и съхранява виното в дълбоко подземие.
В с. Брестовица се намира и винарска изба „Тодоров“, специализирана в производството само на червени вина, в бутикови серии, с ограничени количества.
[[Image:Brestovitsa-mayor.jpg|right|thumb|270px|Кметството на с. Брестовица. В сградата се помещава и ловно-рибарската дружинка]]
[[Земеделска кооперация]] „Брестовица“, създадена през 1992 г. с 462 член-кооператори. Собственик е на почивна база „Бряновщица“ — с 768 кв.м. застроена площ и 7 дка земя; с леглова база за 100 човека и оборудвана кухня. Почивната база не се използва ефективно и дава възможност за включването ѝ при евентуално развитие на [[туризъм]] в селището.
Ловно-рибарска дружинка „Глиган“ — с. Брестовица е организация с традиции основана през [[1897]] г. Днес тя наброява 116 организирани ловци, разполага с 58 000 дка ловна площ, изключително благоприятна за [[лов]]уване в полски райони на местен и прелетен полезен пернат и космат дивеч като: [[пъдпъдък]], [[гривек]], [[гургулица]], [[яребица]], [[фазан]], [[заек]]. В горския район се ловува предимно заек, [[сърна]], [[дива свиня]], [[лисица]], [[чакал]], [[дива котка]]. Благоприятни условия за лов предоставя ловната хижа, разположена в изключително живописна местност в Чернатишкия клон на средните Родопи, заобиколен с всички широколистни видове растителност, както и представители на иглолистни видове — бял и черен [[бор (рстение)|бор]], [[ела]].
== Бележки ==
<references/>
== Кухня ==
В [[b:Готварска книга:Рецепти|Готварската ни уикикнига]] има още следните брестовишки рецепти:
* [[b:Готварска книга: Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки|Пълнено печено агне с кисело зеле по брестовишки]]
* [[b:Готварска книга:Млечник|Млечник]] – традиционен брестовишки десерт
* [[b:Готварска книга:Сладък суджук|Сладък суджук]]
* [[b:Готварска книга:Басма|Басма]]
* [[b:Готварска книга:Плакеда с болгур|Плакеда с болгур]]
* [[b:Готварска книга:Трахана|Трахана]]
== Външни препратки ==
{{commonscat|Brestovitsa|Брестовица}}
* [http://www.predavatel.com/bg/3/brs.htm Радио и телевизия в Брестовица]
{{br}}
[[Категория:Села в Област Пловдив]]
[[en:Brestovitsa, Plovdiv Province]]
[[ru:Брестовица (Пловдивская область)]]
| |||