Риголето: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: la:Rigoletto |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
| Действия = 3
| Епоха = 1850-1851
| Премиера = [[11 март]] [[1851]], [[Венеция]], театър [[Ла Фениче]]
| Лица =
Херцогът на Мантуа (тенор)<br>
Ред 22:
| Представления = [[1920]] г. [[Софийска опера|Софийската народна опера]]
}}
▲Действащи лица:
{| class="wikitable"
Line 65 ⟶ 63:
|Андреа Белини
|-
|Графиня Чепрано, негова жена
|мецо-сопран
|Луиджа Морзели
|-
|Маруло, ''придворен''
|баритон
|Франческо Де Кунерт
Line 89 ⟶ 87:
Действието се развива в Мантуа, Италия, през XVI в.
== История на творбата ==
Line 96 ⟶ 92:
На Верди е добре известно, че драмата „Кралят се забавлява“ е забранена след първото
Верди с увлечение се залавя с композирането на това произведение и партитурата е завършена само след 40 дни. На композитора му е пределно ясно, че няма как да си послужи с оригиналното заглавие на „Кралят се забавлява и първоначално замисля операта да се казва „Проклятието“, после то е заменяно няколко пъти. Цензурата обаче налага промяна и в либретото. Стига се дотам, че един виден полицейски функционер си позволява да предложи на автора проект за изменение. Пиаве е по-склонен на цялостна преработка, но Верди държи основния замисъл да остане същият. Налага се да бъдат променени имената и мястото на действието. Така крал Франциск I става Херцога на Мантуа, а шутът Трибуле, или умалително на италиански Трибулето – Риголето. ''(произтичащо от френското „риголо“ - шегобиец)''. От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Виктор Юго реагира остро на тези промени, като смята, че в операта е изменен основният замисъл на драмата му. Обаче Верди е на мнение, че нейната изобличителна сила не е по-малка.
Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър [[Ла Фениче]], [[Венеция]]. Тя има триумфален успех. Верди е аплодиран след всеки музикален номер. Сам композиторът е доволен от музиката си и в едно писмо оттогава споделя „Никога може би няма да напиша нещо по-хубаво“. Само няколко месеца след премиерата във Венеция „Риголето“ е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието
▲Верди с увлечение се залавя с композирането на това произведение и партитурата е завършена само след 40 дни. На композитора му е пределно ясно, че няма как да си послужи с оригиналното заглавие на „Кралят се забавлява и първоначално замисля операта да се казва „Проклятието“, после то е заменяно няколко пъти. Цензурата обаче налага промяна и в либретото. Стига се дотам, че един виден полицейски функционер си позволява да предложи на автора проект за изменение. Пиаве е по-склонен на цялостна преработка, но Верди държи основния замисъл да остане същият. Налага се да бъдат променени имената и мястото на действието. Така крал Франциск I става Херцога на Мантуа, а шутът Трибуле, или умалително на италиански Трибулето – Риголето. ''(произтичащо от френското „риголо“ - шегобиец)''. От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Виктор Юго реагира остро на тези промени, като смята, че в операта е изменен основният замисъл на драмата му. Обаче Верди е на мнение, че нейната изобличителна сила не е по-малка.
▲Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър [[Ла Фениче]], [[Венеция]]. Тя има триумфален успех. Верди е аплодиран след всеки музикален номер. Сам композиторът е доволен от музиката си и в едно писмо оттогава споделя „Никога може би няма да напиша нещо по-хубаво“. Само няколко месеца след премиерата във Венеция „Риголето“ е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“ големият френски писател е удивен от въздействието й, „скроена“ по начина, по който я представя Верди и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.
Понякога операта се представя като четириактова, като двете картини в първо действие се представят като два отделни акта.
== История на представленията ==
Световната премиера на операта е в театър Ла Фениче, Венеция, на 11 март 1858 г. Английската премиера е на 14 май 1853 г. в [[Ковънт Гардън]], а в [[САЩ]] – на 19 февруари 1855 г. в Нюйоркската музикална академия.
В България „Риголето“ е поставена 62 години след първото й представяне пред публика – през 1920 г., под диригентството на М. М. Златин и режисурата на И. Иванцов.▼
▲В България „Риголето“ е поставена 62 години след първото
== Съдържание ==
'''Акт I'''
''Сцена 1 – зала в двореца на херцога''
Балът, уреден от младия Херцог, е в разгара си. Младежът разказва на своя придворен Борса, че се е запознал в църквата с една красива девойка, която страшно му харесва. Скоро вниманието на покварения Херцог е привлечено от красивата графиня Чепрано. Той я кани на танц и започва настойчиво да я ухажва ''(ария на Херцога „Questa o quella)''. Придворният шут, безобразният на вид Риголето, забелязва ревността на граф Чепрано и започва злостно да му се подиграва. От друга страна, той насърчава дръзкото поведение на своя господар. Граф Чепрано чува отвратителните подмятания на шута и пред група придворни се заклева да му отмъсти жестоко. И другите приближени на Херцога мразят гърбавия и грозен шут и мечтаят за отмъщение. Научили от Маруло, че Риголето има любовница, която крие в самотна къща извън града, те решават през нощта да си разчистят сметките с него. Внезапно празничното настроение е помрачено. Влиза граф Монтероне. Той иска обяснение от Херцога за изчезването на дъщеря си. Но вместо Херцога на обидения баща отговаря със злобна подигравка Риголето. Граф Монтероне проклина и двамата. Херцога заповядва да отведат графа в затвора.
''Сцена 2 – глуха уличка в Мантуа''
Пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от главата на шута. Вървейки, той със загриженост мисли за любимата си дъщеря, която е единствената радост в живота му. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж казва на Риголето как изкарва прехраната си и, че е готов да отстрани всеки негов неприятел или съперник . Засега шутът не се нуждае от помощта му. Той се разделя с бандита и влиза в къщи, но забелязва приликите между себе си и бандита ''(ария на Риголето „Pari siamo”)''. Така замислен, Риголето стига до дома си. В къщи злобният старик е изцяло променен. Дъщеря му Джилда го посреща с радост ''(дует на Риголето и Джилда „Figlia! - Mio padre!”)''. За затворената девойка срещите с баща
Line 135 ⟶ 122:
''Сцена 1 – дворецът на Херцога''
В двореца Херцогът е научил за отвличането на Джилда. След като си тръгва от дома
Line 142 ⟶ 129:
''Улица край реката до къщата на Спарафучиле''
Вече близо месец Риголето дебне случай да си отмъсти. Той е научил, че сега Херцога се среща с уличната танцьорка Мадалена, сестра на Спарафучиле. Води и дъщеря си със себе си, за да
След като Джилда излиза, Риголето извиква Спарафучиле и го уговаря да убие офицера, който е у тях. Той предлага да заплати на бандита част от възнаграждението за „услугата“ веднага, а остатъкът ще му даде, след като получи трупа. Задухва силен вятър, задава се буря. Джилда обаче тайно се връща, за да види какво прави Херцога. В дъжда тя стои пред вратата и чува разговора между Спарафучиле и Мадалена, в който танцьорката моли брат си да пощади живота на хубавия млад офицер. След дълго колебание Спарафучиле намисля, ако дойде друг човек, да го убие и неговия труп да даде на Риголето. Джилда решава да се жертвува за живота на Херцога, когото обича безкрайно. Почуква на вратата, Мадален й отваря, а бандита, виждайки непознатия мъж, веднага забива ножа си в гърдите му. След малко Риголето се връща и Спарафучиле му дава трупа, завързан в чувал. Шутът е доволен – най-после е отмъстил за позора си. Остава само да хвърли трупа в реката. В този момент в далечината прозвучава песента на Херцога. Изпаднал в ужас, Риголето развързва чувала и вижда дъщеря си Джилда. С името на Херцога на уста тя умира. Риголето пада безчувствен върху трупа й. ▼
▲След като Джилда излиза, Риголето извиква Спарафучиле и го уговаря да убие офицера, който е у тях. Той предлага да заплати на бандита част от възнаграждението за „услугата“ веднага, а остатъкът ще му даде, след като получи трупа. Задухва силен вятър, задава се буря. Джилда обаче тайно се връща, за да види какво прави Херцога. В дъжда тя стои пред вратата и чува разговора между Спарафучиле и Мадалена, в който танцьорката моли брат си да пощади живота на хубавия млад офицер. След дълго колебание Спарафучиле намисля, ако дойде друг човек, да го убие и неговия труп да даде на Риголето. Джилда решава да се жертвува за живота на Херцога, когото обича безкрайно. Почуква на вратата, Мадален
== Музика ==
След премиерата на „Риголето“ през 1858 г. в Париж, 65-годишният тогава Джоакино Росини възкликва: „Действително този Верди е гениален композитор.“ Музиката на Верди в тази опера притежава изключителна въздействуваща сила. Всичко в операта е изградено само на музикално-драматични ситуации. Образите на трите главни действуващи лица – Херцога, Риголето и Джилда са обрисувани музикално с изключително майсторство. Музиката предава и най-тънките нюанси на техните преживявания. Музикално-драматургически „Риголето“ е изградена на контрастността, въпреки че не е използуван единен тематичен материал. Има само една тема - „на проклятието“. Тя се появява още във встъплението, а след това и неколкократно в развитието на действието, напомняйки за неизбежността на възмездието. Мелодиката на операта е изключително ботата. Тя е поредица от мелодически перли, чиито характер се определя от настроението или душевното състояние на героя или героите. При ансамбловите номера Верди с майсторство дава на всяка партия съответно музикално настроение.
Херцогът, освен Отело, е един от най-противоречивите образи на Верди. По традиция има две линии в интерпретациата му се следват две линии - на влюбчив женкар - за по-леките гласове, напр. [[Бенеамино Джили]] и [[Алфредо Краус]]; и на похотливец, алчен за плячка - за драматичните и лирични тенори, напр. [[Енрико Карузо]] или [[Лучано Павароти]].
След наситеното с трагедийност кратко оркестрово встъпление, което е изградено върху темата на проклятието, започва първото действие с пищната и весела сцена на бала. Централно място в нея заема великолепната ария на Херцога. С този музикален номер започва развитието на драмата, в него са нахвърлени и основните щрихи от характеристиката на героя. Втората половина на действието има напрегнат характер. След проклятието на Монтероне музиката придобива по-мрачна окраска. В първото действие Риголето е даден като злобен и язвителен човек, изпълнен с омраза срещу всички. След проклятието в неговата партия прозвучават и нотки, които говорят за прикривани благородни чувства.
По-нататък музиката е по-разнообразна, изразителна и въздействуваща. Още няколкотактовото встъпление след първата сцена създава чувство на тревожност. Монологът на Риголето след срещата със Спарафучиле разкрива и много страни от душевния мир на героя. Големият дует на Джилда и Риголето е забележително постижение като мелодично-емоционален изказ. Последвалата любовна сцена на Джилда и Херцога е наситена с много лиризъм и сърдечна простота. Малката ария на Херцога, в която той признава любовта си към девойката, по настроение е близка до арията му от първото действие. Характеристиката на Джилда се допълва в прочутата ария „Скъпо име“. В края на действието е мъжкият хор „Тихо, тихо“ ''(„Zitti! Zitti!”)'', един от най-популярните в оперната литература.
Третото действие е още по-богато емоционално. Остро контрастно на началната лирична ария на Херцога прозвучава маршообразната хорова песен на придворните, с която му съобщават за отвличането на Джилда. Със забележително драматургично майсторство композиторът рисува сложните и противоречиви чувства на нещастния баща. Арията на Риголето от тази сцена заема определено място в баритоновия репертоар на певците. Последвалата лирична изповед на избягалата от стаята на Херцога Джилда с нежната си и лееща се мелодия оставя трайни впечатления у слушателя. ▼
▲Третото действие е още по-богато емоционално. Остро контрастно на началната лирична ария на Херцога прозвучава маршообразната хорова песен на придворните, с която му съобщават за отвличането на Джилда. Със забележително драматургично майсторство композиторът рисува сложните и противоречиви чувства на нещастния баща. Арията на Риголето от тази сцена заема определено място в баритоновия репертоар на певците. Последвалата лирична изповед на избягалата от стаята на Херцога Джилда с нежната си и лееща се мелодия оставя трайни впечатления у слушателя.
Мрачното начало на третото действие се разнообразява от прекрасната ария на Херцога. Особено вълнуваща е сцената между Херцога и Мадалена, Джилда и Риголето, изградена в монолитно цялостен и същевременно така релефно обрисуващ индивидуалните чувства и вълнения на героите квартет. Сцената на бурята с хора зад кулисите е една от най-драматичните в цялата опера. В трагедийния дует между бащата и дъщерята за последен път отеква темата на проклятието.
Line 167 ⟶ 150:
== Известни арии ==
''„Questa o quella” („Тази или онази”)'' – Херцогът, акт I, сцена 1
''“Pari siamo”'' – монолог на Риголето, акт 1, сцена 2
Line 178 ⟶ 161:
''„Zitti! Zitti!” („Тихо! Тихо!”)'' – хор на придворните, акт I, сцена 2
''„Ella mi fu rapita!... Parmi, veder le lagrime” („Отвлякохами я!... Почти виждам сълзите
''„Duca! Duca!” („Херцогът! Херцогът!”)'' – хор на придворните, акт II
Line 189 ⟶ 172:
''„Bella figlia dell'amore” (“Красива дъще на любовта“)'' – квартет на Херцога, Мадалена, Джилда и Риголето, акт III
== Избрани студийни аудиозаписи ==
В графа „Екип” са дадени изпълнителите на ролите както следва: Херцогът, Риголето, Джилда и в някои – Спарафучиле
{| class="wikitable"
Line 221 ⟶ 201:
|-
|}
== Филми ==
Line 238 ⟶ 216:
| 1946|| Марио Филипески<br>[[Тито Гоби]]<br>Лина Палюги<br>Джулио Нери || Тулио Серафин || Кармин Галон ||
|-
| 1982|| [[Лучано Павароти]]<br>[[Ингвар Виксел]]<br>[[Едита Груберова]]<br>[[Феручио Фурлането]]|| Рикардо Шайи<br>Виенска филхармония|| Жан-Пиер Понел || DVD: Deutsche Grammophon
|-
|}
▲== Виж още ==
* [[La donna è mobile]]
|