Удж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 5x дълго тире, 2x интервали, А|А, й→ѝ (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Image:BG-1371.jpg|мини|
'''Удж''' или '''Уч''' ({{lang-tr|Uç}}), ръководен от '''удж-бей''', е [[стратегия|стратегически]] коридор за настъпление на [[османци]]те на [[Балкани]]те през втората половина на [[14 век]].<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Завоеватели и завоювани, стр. 209 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
Ред 20:
== Предистория ==
През втората половина на [[13 век]] [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]] се разпаднал на 12 независими [[бейлик]]а. Единственият измежду тези бейлици, който формирал удж бил [[Османски бейлик|Османския]], понеже бил разположен срещу византийските владения във [[Витиния]] и малоазийска [[Мизия (Мала Азия)|Мизия]]. Насреща на уджа било [[Мраморно море]] и [[Черноморски проливи|Черноморските проливи]], като срещу [[Босфор]]а бил [[Константинопол]], а срещу [[Хелеспонт]]а
През 1299 г. на насочения срещу Европа малоазийски османски удж начело застанал [[Осман I]], който според [[легенда]]рни сведения бил потомък на [[Ертогрул]]. През 1299 г. селджукският султан [[Алаедин ІІІ Кейкубад]] бил принуден да забегне от столицата си [[Коня]], за да се спаси от въстаналия народ, което събитие било използвано от Осман, за да се обяви за независим владетел.
През 1301 г. османците превзели [[Ескишехир]] и пренесли там своята резиденция. Последвал нов успех - [[Битка при Бафей|удържана победа на 27 юли 1302 г. при Бафеон над една византийска армия]]. Тези събития принудили [[
По това време, османците възприели настъпателната удж стратегия и тактика
През 1326 г. османците, вече предвождани от [[Орхан]], сина на Осман, превзели [[Бурса]]. През 1331 г. Орхан завладял Изник ([[Никея]]), а през 1337 г. и Измит ([[Никомидия]]), с което границите на османската държава достигнали до Мраморно море. Тези събития предизвикали отглас сред целия християнски свят понеже Никея е символен град, където преди хилядолетие бил приет [[символ на вярата|символа на вярата]]. Явно османските завоевателни амбиции били големи и насочени срещу християнския свят. Независимо от тези смутителни османски завоевания, те били пренебрегнати, подценени или изтълкувани неправилно от [[византийци]]те. През първата половина на 14 век във [[Византия]] бушували две [[гражданска война|граждански войни]] за трона между дядо и внук императори. В борбите се включили и българските и сръбски владетели, целейки да се възползват от конфликта за свои цели. Надделялия във втория граждански конфликт [[Йоан Кантакузин]], недалновидно наел османските турци в Европа. Преди тях за свои цели [[Ана Савойска]] наемала [[сарухан]]ските турци, а Йоан Кантакузин - [[айдън]]ските от двата бейлика, които били на сравнително безопасно разстояние от европейските владения на Византия, още повече, че османските турци не разполагали с флот. През 1344 г. [[Венецианска република|венецианците]] потопили флота на айдънския бейлик при остров [[Хиос]] и това извадило от играта тези турци. Йоан Кантакузин се принудил да се обърне за помощ и съдействие към османците, на който зов те се озовали. Победата на Йоан Кантакузин в гражданската война в империята, предопределила отпадането на необходимостта от военната помощ на османците, още повече, че те си набавяли "заплатата" посредством [[грабеж]]и. Тракия вече веднъж била опостушена в началото на века от каталаните. През 1347 г. избухнала и [[чумна пандемия]], която през следващите години съвсем обезлюдила византийска Тракия. През 1350/51 г. Йоан Кантакузин се обърнал с молба към [[Иван Александър]] и [[Стефан Душан]] за парична помощ за построяването на флот за охрана на черноморските проливи от турците. Последвал отказ, поради "имперските амбиции" на Стефан Душан. Йоан Кантакузин се принудил да ползва османците за своите завоевателни цели. Към всичко това се прибавило и едно нещастно стечение на обстоятелствата
От 1355 г. османците започнали регулярно да се прехвърлят в Европа осъществявайки набези в Тракия. Целенасочена военна политика в тази насока установил Лала Шахин през 1359 г. Последвало разделянето на три уджа (един основен и два флангови и спомагателни) на османското настъпление. Това предопределило и последвалия византийски отговор на настъплението
== Източници ==
|