Хенри Морган: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 37:
В 1699 г. Морган подготвял нападението си над Маракайбо. Повече от 1200 флибустиери се стекли за да се запишат в списъците на непобедимия адмирал. Ескадрата потеглила в открито море и на борда на флагманския кораб "Оксфорд" Морган свикал военен съвет. Той завършил с веселие и вино, страстите се резгорещили, започнали безредна стрелба с мускети и един небрежен изстрел причинил експлозия в барутния склад. С всичките си 36 топа корабът хвръкнал във въздуха и почти всички гости и членовете на екипажа, които се намирали на борда, били убити или тежко ранени. Останали незасегнати само Морган и капитаните, които седели на неговата маса. въпреки това Морган не се отказал от начинанието си. След нападението на Лолонуа повечето жители на Маракайбо били нащрек и още преди Морган да премине укрепеленията по канала и да навлезе в езерото, те побягнали с всички свои ценности и с цялото си домочадие. Морган завалядял и близкото градче Гибралтар и в продължение на три седмици претърсвал цялата околност, за да открие бегълците. Дълго инквизирали всеки заловен испанец докато издаде къде е скрил всичко що-годе ценно.
 
При завръюанетозавръщането силна испанска ескадра препречила пътя на флибустиерите към морето. Морган заповядал да стъкмят един кораб подпалвач. За маскировка поставили на горната палуба кукли и лъжливи дървени топове, а трюма напълнили с барут, смола и катран. В нощния мрак испанците не разгадали хитростта, приближили се плътно до мнимия враг и от много свои кораби открили огън. Подпалвачът избухнал и излетял във въздха.
 
Притаил се на сигурно място с издути ветрила, Морган само това и чакал. В настъпилата сред испанските кораби суматоха той се измъкнал от клопката невредим с плячката си, оценявана на повече от 30 хил. лири стерлинги.
 
== Нападението над Панама==
Според Хайнц Нойкирхен, автор на книгата "Пиратите", през август 1670 г. Морган събрал пред Порт Роял флота от 28 английски и 8 френски кораба с общо 2000 души екипаж. Губернаторът на Ямайка възложил на пиратския главатар да плячкоса градовете в залива на Дариен, за да отклони испанците от желанието им да нападат английските кораби в Карибско море. На 21 декември се състоял военен съвет, който решил да бъде атакуван градът Панама. Било предведено плячката да бъде разделена по следния начин:една десета за краля, една десета за лорд-адмирала, една стотна за Морган като главнокомандващ експедицията. Дяловете за особени заслуги или за осакатените отговаряли на обичайните норми. От останалите дялове на всеки от капитаните се полагали по осем части. Всичко било обсъдено подробно и скрепено с клетва. Имало обаче една грешка. Още преди корабите да навляззат в открито море Англия и Испания подписали мирен договор. Така Морган вече нямал благословията на английските власти в лицето на губернатора на Ямайка и нападението се превърнало в чист пиратски акт. Въпреки това обаче той не се отказал. Превзел острова Света Каталина и го превърнал в своя оперативна база, била превзета и крепостта Сан Лоренцо. След това 1200 души отплавали с канута нагоре по течението на реката Чагре, докато бързите води на течението ги принудили да продължат пеш по едва забележимите пътеки на мулешките кервани. Девет дни им отнело преминаването през субтропичния лес, докато накрая съзрели в далечината Панама.