Разлика между версии на „Пол Рикьор“

м
редакция без резюме
м
м
'''Пол Рикьор''' ({{lang-fr|Paul Ricœur}}) – [[французи|френски]] [[философ]], един от водещите представители (заедно с [[Хайдегер]] и [[Гадамер]]) на [[философска херменевтика|философската херменевтика]] като клон на [[философия]]та, развил се като дял на [[феноменология]]та.
 
Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втора световна война|войната]] под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на [[език (лингвистика)|езиковата дейност]].
 
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.