Социалистическо право: Разлика между версии

Правото в Съветския съюз, като правило следвало [[идеология]]та. Правото по идеологически съображения, не било на почит в СССР и отстъпило място като приоритет в управлението на държавата на [[икономика]]та. От края на 20-те и през 30-те години в Съветския съюз била осъществена колективизация в [[селско стопанство|селското стопанство]] и се пристъпило към изпълнение на петилетни планове, наречени петилетки. Тази "социалистическа икономизация" на обществените отношения не била нормативно уредена. По този начин социалистическото право било опорочено и се наложило да се "узакони" новия икономически ред посредством нова Съветска конституция от 1936 г., като през този период правните норми следвали, а не предхощдалипредхождали обществените отношения. Под формата на [[правна норма|правни норми]] в новата Съветска конституция, сталинистката власт закрепила редица идеологически клишета, сред които били ликвидацията на експлоатацията на човек от човека, производителните сили се поставяли в разпореждане на обществото, многонационалната съветска държава се счело, че е разрешила конфликтите между народите, като и за първи път в света според тази нова съветска конституция била създадена и закрепена правно социалистическата държава със социалистическата правна система. Съветското социалистическо право въвело непознати в правото [[правен институт|правни институти]] и предмети - [[държавен арбитраж]] и [[стопанско право]], които отразявали комунистическото идеологическо схващане, че споровете между социалистически организации от "нов тип" не могат да се решават от общите съдилища. Тези нововъведения били продиктувани от идеологически съображения - господствало по това време схващането от марксистко-ленинската идеологическа концепция, че [[право]]то било отмиращ и буржоазен институт по пътя към [[комунизма]], но все таки още необходим за съветското общество на онзи етап на развитие.