Пандо Киселинчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) м Бързо добавяне на Категория:Български масони (ползвайки HotCat.js) |
|||
Ред 19:
Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при [[Отто Реегел]]{{справка|2}} и е повлиян от [[Аугуст Гаул]],{{справка|3}} известен със своя [[анималист]]ичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като [[дървесина|дърво]], [[мрамор]], [[бронз]] и [[бетон]]. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.{{справка|3}}
Пандо Киселинчев е виден македонски деец. Той е сред основателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София. След окупацията на Гърция през Втората световна война през май 1941 година българското правителство праща делегация на Костурското братство в Югозападна Македония. В нея влизат [[Дамян Илиев]], [[Спиро Василев]] и Петър Марков от Загоричани, Пандо Киселинчев и [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] от [[Хрупища]]. Делегацията обикаля Леринско и Костурско по маршрута Битоля – [[Баница (Ном Лерин)|Баница]] – [[Екши Су]] – [[Зелениче]] – Загоричани – [[Хрупища]] – Косинец – [[Лабаница]] – [[Смърдеш]] – [[Брезница (Ном Лерин)|Брезница]] – [[Руля]] – [[Желево]] – [[Лерин]], където на 24 май присъства на голямо българска манифестация. В доклада си до правителството, пътуването на делегацията е определено като
{{цитат|едно бляскаво шествие на българщината}}
Населението посреща делегацията „с луда радост“ и разпитва кога ще дойде българска войска, докато италианските и германските власти подпомагат гръцката администрация, която тероризира българите. Делегацията предлага да се изпратят българи-преводачи при военните комендантства, да се настоява в българските села да се назначават кметове българи и да се формира българска милиция, да се допусне разпространението на български вестници и книги, в Битоля да се създаде егейски комитет, който да комуникира с българските власти.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
== По-известни творби ==
| |||