Разлика между версии на „Договор „Две плюс четири““

В хода на преговорите въпросът за промененото [[статукво]] остава отворен. На 10 септември 1991 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент [[Михаил Горбачов]] и канцлерът [[Хелмут Кол]] се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да се забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично. В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември [[държавен секретар|държавният секретар]] [[Джеймс Бейкър]], по настояване на немския си колега [[Ханс-Дитрих Геншер]] успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.