Август фон Розентал: Разлика между версии

'''Барон АвгустьАвгуст фон Розентал''' е руски дворянин от полски произход, който е завладян от идеите на "свободната мисъл". През лятото на 1855 година той освобождава своите крепостни селяни, след смъртта на цар Николай I и в края на Кримската война .

Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на Добролюбов “К Розенталю”. През 1855 года, след като завършва [[Киевски университет|Киевския университет]], където е и член на “Кирило-Методиево дружество”, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полската шляхта. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в Сибир. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинези-терапевт, учил в Пекин, но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в Кралство Сърбия, на 23 августа 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и изскиск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава,че правата за практиката са му отнети още в Киев и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник. "- Мене клеветају да сам швиндлер и чивутин, али то није истина, јер ја сам по народности Пољак, по вери католик, а руски сам дворјанин – племић." След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното [[Княжество България]]. Розентал е поклонник на “свободната мисъл” и там той се явява като един от основателите на Анархистичното движение в страната, заедно със Спиро Константинов Гулабчев, последовател и на сиромахомилството. Покрай приятелството му с д-р [[Николай Русел-Судзиловски]], който е руски анархист и е близък приятел на Ботев, още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви приятели. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и [[Спиро Гулабчев]] поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър председател Стамболов (поет и юношески другар на Ботев), Август Розентал е изселен от София в град [[Враня]] където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.