Димитър Чкатров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 18:
Разкритията около [[Скопски студентски процес|Студентския процес]] засягат и него. Отказва да емигрира и остава на поста си. Арестуван е заедно с голяма група студенти в [[Белград]], изправен е на съд заедно с другите подсъдими и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Пред съда проявявя твърдост и смелост, поради което си спечелва прозвището „железните гърди“. Присъдата си излежава в [[Скопие]], [[Ниш]], [[Пожаревац]], [[Лепоглава]], като е нападнат от подставено лице и ранен с нож в гърдите. При неуспешен опит за бягство се прострелва в гърдите, но е излекуван и върнат в затвора, за да доизлежи присъдата си. През 1937 година продължава следването си, което завършва с успех целия курс и става строителен инженер в навечерието на войната.
 
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през [[1941]] година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. Пред съда той завършва речта си с:
 
{{цитат|Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно: доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене...<ref>Павловски, Йован. „Студената како последен пораз“, 1976, Тетово, с.361</ref>}}