В [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западните части на Горнотракийската низина]] се обособява област с [[преходноконтинентален климат]], докато в най-югоизточните - [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. [[Орография|Орографските]] прегради около низината оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север [[Стара планина]] и [[Средна гора]] са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг [[Родопите]] възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска [[температура]] е около 0°C, [[температурна апмплитуда|температурната амплитуда]] е по-малка от тази на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]]. Средната юлска температура е около 23-24°C. Тук, в град [[Садово]] е измерена най-високата температура в [[България]]. На [[5 юли]] [[1916]] температурата е достигнала 45,2°C. Топлият климат благоприятства отглаждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанската продукция и специализацията на района на низината.
[[Безмразов период|Безмразовият период]] е доста по-продължителен от този в [[Северна България]].
Line 29 ⟶ 30:
Валежите в [[Пазарджишко-Пловдивско поле|западната част на Горнотракийската низина]] са под 500 мм, а в [[Старозагорско поле|източната част]] между 600-500 мм за година, което по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развива мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна [[инфраструктура]] - канали, язовири, водоизравнители и т.н.
