Уикипедия

Доктрина „Монро“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защитена „Доктрина Монро“: Редакторска война ([edit=sysop] (изтича на 16:02, 23 юли 2010 (UTC)) [move=sysop] (изтича на 16:02, 23 юли 2010 (UTC)))
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Доктрината „Монро“''' е [[геополитика|геополитическа]] концепция, направлявала външната политика на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] и определяла обсега на интересите им в Западното полукълбо през по-голямата част на XIX и началото на XX век.<ref>[http://geopoliticsss.hit.bg/3/Defarj.htm Моро-Дефарж, Филип. Геополитическите фактори в Първата световна война.] (Геополитика, достъп от 24.07.2010)</ref>
'''Доктрината „Монро“''' е [[изолационизъм|изолационистка]]<ref>„'''''Изолационизъм''' м. книж. Политика на изолиране на собствената страна, на отказ от намеса в международните отношения и конфликти.''“, Андрейчин, Л. Л. и колектив. Български тълковен речник. Наука и изкуство. София, 1994, стр. 304.;</ref><ref>[http://geopoliticsss.hit.bg/3/Defarj.htm Моро-Дефарж, Филип. Геополитическите фактори в Първата световна война.]</ref> [[геополитика|геополитическа]] концепция на [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] провъзгласена на 2 декември, 1823 година, с която се определя обсегът на сферата на американските интереси. Неин автор е [[Джон Куинси Адамс]], държавен секретар на [[Джеймс Монро]] - по името на когото е наречена доктрината.
 
== Същност ==
Принципите на доктрината са изработени от държавния секретар [[Джон Куинси Адамс]] и провъзгласени от президента [[Джеймс Монро]] в годишното му послание към [[Конгрес на САЩ|Конгреса]] на 2 декември 1823 г.:
Политическа същност на доктрината съставлява разбирането, че американският материк (разширен през 1870 г. до двата американски континента<ref>Herring, George C., ''From Colony to Superpower: U.S. Foreign Relations Since 1776,'' (2008) p. 259</ref>) е зона на изключително влияние и интерес на САЩ, а останалият свят - зона на влияние и интерес на останалите предимно [[Европа|европейски]] [[велики сили]]. С други думи, ако европейските сили се опитват да колонизират земя на който и да е двата американски континента, ще бъде разглеждано като агресия, изискваща намесата на САЩ.<ref name="res">{{cite book | author = Rodrigue Tremblay | title = The New American Empire (pp 133-134) | url = http://books.google.com/books?id=LzaDM-f9e08C&pg=PA296&dq=noam+chomsky+hegemony+or+survival+monroe+doctrine#PPA133,M1 | accessdate = 2008-12-20 }}</ref> <ref name="Herring, George C. 1776, pp. 153-155">Herring, George C., ''From Colony to Superpower: U.S. Foreign Relations Since 1776,'' (2008) pp. 153-155</ref>
* недопускане на европейска колонизация в Северна и Южна Америка („американският континент не трябва да се разглежда в бъдеще като обект на колонизация“, всеки опит от европейска страна за налагане на нейната политическа система в западното полукълбо ще се смята за заплаха за „мира и безопасността“ на Съединените щати);
* ненамеса в делата на съществуващите европейски колонии и територии, зависими от Европа.<ref>George C. Herring. From colony to superpower: U.S. foreign relations since 1776. Oxford University Press US, 2008. ISBN 0195078225. pp. 155-156</ref><ref name="PP57">[http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/pub/Pe-doktrini1.pdf Петко Петков. Основни доктрини в американската външна политика в края на 18 и началото на 19 век], стр. 5-7 (СУ Св. Климент Охридски, Исторически факултет, достъп от 24.07.2010; печатно издание в: История и обществознание, 1988, кн. 5-6, с. 90-103)</ref>
 
== Контекст ==
Изявлението на Монро е предизвикано от двойна заплаха: претенциите на [[Русия]] към [[Тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие на юг от [[Аляска]] до 51-ия северен паралел (указ на цар [[Александър I (Русия)|Александър I]] от 1821 г.) и намеренията на европейските велики сили от т. нар. [[Свещен съюз|„Свещен съюз“]] да възстановят испанското господство в [[Латинска Америка]], извоювала независимостта си наскоро преди това. [[Великобритания]], която също е против планираната интервенция в бившите испански колонии, предлага (през 1823 г.) на Съединените щати да издадат общо предупреждение към „Свещения съюз“ и, едновременно с това, да се откажат публично от всякакви собствени проекти по отношение на новите нации в Америка. Адамс отхвърля предложението, защото прозира в него опит да се отклонят Съединените щати от намерението да присъединят [[Куба]], и убеждава президента да изяви самостоятелно позицията на Вашингтон. Отказът на Монро от намеса в европейските дела е в отговор на призивите за подкрепа на гръцкото въстание проотив османското владичество, избухнало през 1821 г.<ref>George C. Herring. From colony to superpower: U.S. foreign relations since 1776. Oxford University Press US, 2008. ISBN 0195078225. pp. 151-155</ref>
 
== Значение ==
Доктрината „Монро“ затвърждава изолационизма (избягване на политически съюзи и обвързване с други държави), който Съединените щати спазват от възникването си като държава<ref>[http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/pub/Pe-doktrini1.pdf Петко Петков. Основни доктрини в американската външна политика в края на 18 и началото на 19 век], стр. 1-2</ref>, но в същото време заявява намеренията им за търговска експанзия в Латинска Америка и надмощие на американския континент, на първо време с териториални претенции към Куба и [[Тексас]].<ref name="PP57"/><ref>George C. Herring. From colony to superpower: U.S. foreign relations since 1776. Oxford University Press US, 2008. ISBN 0195078225. pp. 157</ref>
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Доктрина_„Монро““.